ХІХ

    ... Дните на фамилия Зареви бяха изпълнени с черния цвят на мъката, отчаянието и неизвестностите на бъдещето. Не им беше останало нищо хубаво, което да ги крепи и те с настървение започнаха приготовленията за новия си живот с надеждата, че това начало ще върне цветовете в техния свят. Както ги бе посъветвал доктор Богданов, те напуснаха планинската къща и започнаха подготовката. Иван Зарев се зае с преместването на фирмената централа. Антон, съвместно с детективите, продължаваше издирването на предателя, а Елена се занимаваше с търсенето на нов дом за семейството си, съчетавайки го с грижите по Мирела. Не че тя създаваше такива. Лекарствата, които и даваха я бяха поуспокоили, но я бяха превърнали в кукла на конци и тя послушно изпълняваше всичко, без да се съпротивлява. Елена страдаше безумно, гледайки как светлината в очите на дъщеря ú постепенно гасне.

    Тъй като намирането на нова къща се оказа по-лесно от преместването на фирмата, семейството беше принудено да се раздели. Елена и Мирела заминаха за Варна, за да се захванат с превръщането на новата къща в дом, а Иван остана в София да приключи с прехвърлянето. Мисълта, че известно време ще е далеч от дъщеря си, която все още се луташе в блатото на депресията, го караше да работи като луд. Всички около него трябваше да действат на пълни обороти, всичко трябваше да се свърши „вчера”. Той почти не спеше, а по-голямата част от денонощието прекарваше в уреждане на формалности и разбира се в издирването на гадината, която се опитваше да разклати бизнеса му.

    В целия този хаос обаждането на един непознат беше внесло малко светлина в тунела на безплодните търсения. Дни преди заминаването секретарката най-после бе успяла да му съобщи за човек, представил себе си като Иван Борев от фирма конкурент, която му създаваше главоболия във връзка с последния проект. Борев настоятелно беше търсил възможност за среща и понеже обстоятелствата около проекта бяха, меко казано странни, главата на фамилия Зареви се съгласи да се срещнат.

    В уречения ден и час двамата трябваше да се видят, както се казва на неутрална територия, в луксозен столичен ресторант.

    Иван Борев предвидливо бе пристигнал по-рано и уреждаше с шефа на салона конфиденциалността на предстоящата среща. Дискретността беше от огромно значение, така че персоналът бе стриктно инструктиран как да процедира докато тя траеше. Доволен Иван се настани в сепарето, запали пура, въздъхна дълбоко и мислено разигра възможните сценарии. Точно в този момент в салона влезе човекът, от когото до някъде зависеше бъдещето както на семейният им бизнес така и спокойствието на кръщелника му.

    Иван Зарев го гледаше изпитателно докато прекосяваше салона. Борев стана да го посрещне, подаде му ръка и го покани да седнат. След като отпратиха сервитьора с поръчката, без предисловия и формалности, Зарев зададе първия от серията очаквани въпроси:

    -  Искам да знам кой сте вие и какво налагаше тази среща?

  Борев предложи на събеседника си пура и след като получи отказ започна директно:

   - Както вече сте разбрали аз съм консултант във фирма „Данов  и Сие”, които ви бяха опонент в конкурса за проект „Синя мечта” и които, по непонятни за вас причини, спечелиха реализирането му.

   Борев видя как събеседникът му свъси вежди, изчака няколко секунди и продължи:

   - За да предотвратя всякакви съмнения, аз също останах озадачен от този факт и поради зародилите се в мен подозрения започнах собствено разследване на случая. В процеса на това разследване разбрах, че и вие сте предприели същите действия и именно заради това настоявах за тази среща.

   - Какво очаквате от нея? – беше вторият въпрос на Зарев.

   - Ние сме зрели и интелигентни хора и аз очаквам заедно да обсъдим същността на проблема и да избегнем евентуални усложнения за моя работодател. Надявам се тук и сега, с наличната ни информация да приключим с тази история.

  Зарев гледаше събеседника си преценявайки дали си заслужава срещата да продължи. След кратко мълчание той каза:

   - Добре, заинтригувахте ме. Явно знаете нещо повече от мен. Да чуем какво имате да ми кажете.

   Борев изчака сервитьорът да налее питиетата и когато той се отдалечи, пристъпи към същността.

   - Както вече споменах след оповестяването на резултатите от конкурса останах много озадачен. Понеже бях запознат с процеса не можех да си обясня какво се е случило и предприех съответните действия. Отне ми известно време да установя причината и макар вече да знам кои са виновниците за създалото се положение никак не ми е лесно да Ви ги съобщя.

   Зарев буквално изстреля въпросът си.

   - Защо?

  - Защото, г-н Зарев, единият е от нашата фирма и по-точно изпълнителният ú директор...

   Над сепарето се настани тягостна тишина. Дамата мъже се гледаха изпитателно и всеки очакваше реакцията на другия.

   Накрая Зарев на издържа.

   - А другият?

   Отговорът, който последва беше като електрошок.

   - Другият, господин Зарев, е шефът на варненския ви клон Марин Толев...

(следва)