Кой знае как било е по преди? Май няма жив до днес, да сподели. Историята, всъщност, е прастара, макар да не е точно от каменната или бронзовата ера. То, някъде било е около шестотната година, плюс-минус 100, след раждането на Юдейския цар, единствен син на нашия Небесен господар. Било, тогава цял съвет от Богове велики, било е време да не бъдеш прост човечец, клет, че да се налага своя врат ти да подлагаш под обожествяван римски крак. Но каквото било – било! То добре, че е във време на отдавна минало…
Византийците си имаха империя и няколко царе. Рим им дишаше във вратовете, а пък те тормозеха, многобройни, но разпръснати на малки –мънички задруги, славянски племена. Само че от някъде се появиха конници и взеха, че натриха вирнатите, издължени, елински носове. А славянските водачи, тъй и тъй са си орачи, скотовъдци най-добри, но пък имаха глави и идея се роди.
- Нека, по-добре сме с новите, тези дето на конете си не слагат от подковите, и които, като тях на главите си наместо косми им ...