- В многомилионен град, а пак съм сам! – разсъждаваше за поредна вечер, доколкото му е възможно, със замъгления си от алкохола мозък Мишо и удари със замах чашата си в бар плота.
- Ей, ти там, да ти, престани да блъскаш чашите, че ще те изхвърля вече! – изкрещя му бармана, видимо раздразнен. – Омръзна ми от такива като тебе!...
- Напусни, бее, напусни като не ти харесва, друг ще дойде на твое място! – фъфлеше Мишо, без да изпуска от ръката си чашата.
Барманът махна отегчително с ръка и продължи да подсушава чашите. Трябваше да е свикнал вече с подобна гледка. Всяка вечер тук идваха всякакви хора – едни идваха да удавят мъката си, други да споделят радостта си, трети тревогите и проблемите си, а четвърти…четвърти просто никой не ги чакаше в къщи и те идваха тук само и само да не са сами. Мишо беше един от тях. Беше добре познат на всички, не беше скандалджия и проблемен тип, но просто понякога прекаляваше и си го изкарваше на чашите. Не, че не минаваше на другия ден да се извини и да пл ...