2.
Вече седми ден посещаваше ранения професор Форд, който без да иска бе спасила. Но нямаше късмета да го намери буден. Д-р Рос ù беше казал, че е започнал да се оправя. Давали му още приспивателни, за да не го мъчат счупеният крак, зашитите рани и другите натъртвания. Може би затова все спеше, когато тя го навестяваше. Преди два дена беше донесла букет цветя, който сестрата сложи в една бутилка от вино на перваза на прозореца. След ден щяха да са съвсем увехнали, а така и не можа да разговаря с ранения.
Седеше на един стол до леглото и наблюдаваше вече разбинтованата му глава. Косата беше сплъстена и май по-дълга от приетото за един професор. Очите му бяха затворени, а устните сочни като на жена. Брадата му беше толкова пораснала, че вече покриваше част от скулите му. Интересно лице, явно стройна фигура с големи длани, но тънки и фини пръсти като на музикант. Не знаеше защо толкова я вълнуваше състоянието му. Да, беше го спасила, но тава стана случайно. Не смяташе постъпката си за гер ...