Индианско

Да, такова е.

Да живееш с чест в България е форма на мазохизъм. Не казвам, че е неудобно, но смятам, че е непредпазливо. Когато глупостта проявява самоличността си агресивно, политически, законодателно, какво по-отлично има да бъдеш безчестен: та това е родолюбие. Щом народът избира свине в парамента, да бъдеш свиня е електорално.

Преди години отличниците стояха първи на парада, дружинните ги насърчаваха, побутваха. Този парад вървеше към комунизма. Сега парадът е същият, отличните, най-окаяните са най-отпред, а двойкаджиите ги ръгат отзад – като работодатели, да ги насърчават в усърдието към доброто им. България за тридесет години доказа, че малоумието е способно да унищожи всяка ценност. Парадът е същият. Само че не върви към комунизъм.

Изобщо – времето се скапва: не защото не тече, а задето се е спихнало като тарабите до моята къща в Радомир, дето не я продадхме овреме, защото дуварът още беше жив и навяваше спомени. По-жив и по-дълъг от цялата история на САЩ. В Радомир следим нещата отвъд океана.

Както и тези в Народното събрание всъщност, то е близо: като минеш Перник, отвъд Перник е. Там се събират глутници от добре охранени, зле подготвени, но гладни хищници, способни за съберат със силата си гласове... които след това гласуват машинно, защото така е избрал избирателят им. Тавтология на маломерността. Мутри. Съединението прави силата. А силата – какво прави тя? Глупости.

И до избирателя стигаме. Две трети от българите са тъпанари.

Останалите три трети... май няма три трети. Не останаха.

Тогава – една трета – те са смотльовци. Нека се обиждат. Аз съм сред тях.

И така: държава на двете трети и едната трета, държава на смотльовци и на тъпанари – какво очаквате от нея? Демокрация ли?

Та ние една магистрала не можем да построим за 30 години!

Какъв народ сме?

Обезлюдихме Видин, целия североизток, лишихме народа от поминък, а сега очакваме възход?

Възход на какво?

Вижте ни новините!

Прасе паднало в дупка.

Дупка, образуавана от естествено свлачище покрай магистрала без мантинели. Този път дете в е оказало в нея. Строшен крак. Интервю с майката за крака. С бащата за крака. Детето няма значение. Важно е как се чувстват родителите за крака.

Има мантинели скъсани на някаква отсечка. Мечки трябва да са ги скъсали. Мечки да ги ядат. Не били мечки, прасе било, дето в оная дупка паднало преди две новинарски емисии. Търси се хеликоптер и дрон да обезвреди катеричките поради прояви на стрес в общността на гората. Налице са първи тревожни прояви на гниене на листата, окапали през последната есен. Къде е горският?

Трима старци умряха от глад в еди-кое си село, а четири бяха обрани. Приоритет на прокуратурата е битовата престъпност. Гешев се моли на закуска в САЩ. САЩ не знае за това, че Гешев са моли на закуска у тях, но се надява да си е платил хотела. В щатите всичко е с мангизи. Дори и в сферата на битовизма.

Майка плаче у нас в Люлин, дете паднало от балкона... Задето балконът бил пропукан; ала тя пък хептен и не била майка, съобщават след проверка от ЦРУ, потвърдена от Девето РПУ. На другия ден става ясно, че не било то дете, падналото. Не било и в Люлин. Но все нещо трябвало да е паднало тук и там, така че новината е вярна. Принципно.

Какво още?

Това са част от съществените проблеми на най-корумпираната, най-изостаналата, най-бедната и закостеняла държава в цивилизована Европа. Дето от зор се натиска да влиза в Шенген като това да е обществена тоалетна.

Цивилизована ли казах? Европа?

Глупости.

Ако беше цивилна, Европа щеше да превърне минималните и средните заплати в атрибут на своята единност.

Ако беше цивилна, Европа щеше да смаже корупцията до нивата на собствената си алчност. А не да я поощрява тук и таме, за да изглежда добре с ботокса на своето съвършено законодателство. Борбата с прането на пари означава, че прането на пари е напълно възможно. И вероятно е законодетелно одухотворено. По европейските регламенти, директиви, регламенти за изменение на регламенти, директиви за изпълнение на директивите и други подобни правни изчадия на поинтелигентчената многоезична бездуховност.

Ако беше цивилна, Европа щеше да расте интелектуално.

Но не. Европа създава несъвършенства, с които се бори като със свои предизвикателства: иначе казано, умствено разстройство на обобщения индивид, ако изобщо този стар континент има нагласа към личностна идентичност. То и прасето се бори с тиквата, но съзнава донякъде, че тя не е негово творение. Това е съществената разлика между прасето и Европа. За друга разлика не се сещам в момента.

А какво е да си цивилизован? Да те зове цивилизацията ли значи, или ти нея?

САЩ и Русия гледат на Еворпа с насмешка. И с основание. Европа е история на стария свят и срам на съвременния, но с уточнението, че светът извън нея още не го е разбрал напълно. Европа произвежа от десет до двайсет регламента на месец; по толкова директиви и прочее. И кашкавалът в България е два пъти по-скъп от този в Германия, а заплатите в родината на кирилицата са три пъти по-ниски от тези там. Защото общоевропейските ценности и свободата на пазара позволяват най-богатите да плащат малко за това, което бедните произвеждат скъпо. Стегнеш ли в прангите на норми несъответното, има ли значение какво е съответствието? То става закон. Физичен почти. И никой няма да го възприема вече нормативно. Ще си остане естествен геноцид на глупостта. Ода. На радостта. Вероятно.

Никой досега не е успял да обедини Европа. А и защо ли? Общ пазар? Свободен поток на капитали? Сякаш те ще спрат да текат волно, ако Европа не е обединена? Свободно движение на гражданите? Тъпня. Гражданите в бившия Източен блок не че не искат, те просто не могат да си позволят да пътуват, освен като аргати и унизителни черноработници. Пречи им бремето, оковите на необузданото високомерие на Запада, че всеки човек е втора ръка, щом не може да е първа. Право и справедливост са различни неща: едното се оказва естествена радост на богатите, а другото – неизбежна лудост на малоимотните. Странно, че не са го написали в преамбюла на някой регламент.

Както и волунтаризмът на свободата, когато е напълно лишен от воля за съпричастност. Някои пътуват през окаена чак до САЩ, за да се помолят на закуска. Други се молят на кокошката да снесе поне едно яйце, за да закуси. В обединена Европа не мислят така членоразделно. Обединена Европа олцетворява надеждата на Германия и Франция да доминират над САЩ. Нищо повече не е тя. А кой от управниците къде ще закусва е въпрос на молитва. Или на надежда за закрила.

Няма смисъл да привеждаме примери – Римския Цезар, Карл Велики, Наполеон, Петър Първи, кралица Виктория, Хитлер, Сталин... Всичките – с волята за обединение на контрола върху територията, а не на народите. Европа открай време е свърталище на убоги амбициозни и аристократизирани нещастници, които живеят добре само задето са разделени в утопията на своето величие.

Това са строшени имена, тези изброените по-горе. А Европа още си е континентно цяла и културно раздробена, каквато иначе не може да бъде. Защото е несъвършена. Нея не са я превзели американците. Просто затова. Всеки европеец е индианец посвоему. Индианците са били американци, ама кой ги е питал. Христофор Колумб се е объркал, че е открил Индия, а тя се оказала Америка, та после кръстили контитента на Америго Веспучи, който поправил грешката, но американците си останали индианци, понеже нямали добър адвокат.

Индианците в Америка не смятали земята за собственост, за лично притежание.

За свещена я мислели. Дар от боговете.

Била обща, само за плодовете ѝ се биели. Затова не разбирали защо са тези заграждения, с които англичаните барикадирали новите си владения. Когато англичаните станали американци, доказали с оръжие, че да заградиш нещо чуждо е по-лесно, отколкото да го купиш. Нека той, стопанинът, се отбранява после.

И избили индианците, сиреч кореняците американци. Те не били подходящи стопани, защото приличали на собственици без нотариален акт.

И ние обезлюдихме Видин. И половината България.

България е подходяща за нашите правителства, защото още прилича на държава. Или поне е достатъчно адекватна на алчността им. Обезлюдяването е първият и най-добър начин тя да се превърне в територия, удобна за... нещо. Въпрос на време, на заграждения и на нотариус във военна униформа.

За индианците винаги ще има лагери. Както е имало за евреите, за комунистите, за антикомунистите, за циганите, за какви ли не. В лагерите загиват мечти. Собственост. Територии. Съдби.

Но се раждат идеи.

Ето, аз възнамерявам за потегна тарабите в Радомир и вътре, в широката шепа земя между кокошарника и кочината да отглеждам спомени. Защо не?