8 июн. 2011 г., 22:53

Инодушците

1.1K 0 0
1 мин за четене

Аз съм войник. По душа съм войник. И вярвам, че има и други от моя вид, които преструвките, лъжата, лицемерието и подлостта не са успели да клонират в матриците си. За нашия вид трябва да се знае малко. Ние живеем в битките  си и това, което печелим от тях, просто обичаме. И как само обичаме! Обичаме до последно, с цяло сърце и даваме до край душите си. Но ние сме трудни за обичане. Трудни сме за разбиране, трудни сме за понасяне и най-вече трудни сме за убиване. Ние поглъщаме куршумите на враговете си и ги претапяме в собствената си материя, за да създадем от тях кристалните светове, в които да живеят победите ни. Инодушците или простото `ние` (което ползвах до тук) рядко сядаме да говорим, трудно споделяме всичко, което сме видели и знаем. Не, не защото не искаме и нямаме нужда, а защото сме войници и пазим това, което обичаме, от ударите на другите. Ние носим целия товар на битието върху плещите си и казваме гласно само толкова, колкото обичаните от нас хора могат да понесат. И защото, както напоследък често се изтъква, `истината е въпрос на гледна `точка`, ние сме наблюдателни и търпеливи, за да можем да видим всяка гледна точка. За да може преди да стреляме във врага, да преценим какво го е подтикнало да постъпи така. Ние сме войници, но в никакъв случай палачи. Нашият вид е добър, но стигне ли се дотам, че да действаме – тактиката ни е безпощадна. И като всеки войник най-жестоко наказваме предателството, най-безцеремонно раняваме тези, които са продали душите ни, най-безжалостно прегазваме и унищожаваме онази плесен, която разяжда `устава` на живота ни. Ние сме праволинейни. Ние сме на 100% отговорни и откровени. Ние плащаме за всяко изживяно щастие, изстрадваме всяка усмивка и всяка наша сълза струва скъпо, защото по принцип не плачем. Ние никога не можем да бъдем жертви, защото сме родени герои и можем да загинем само заради истината, за която цял живот се сражаваме.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Хриси Саръова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...