Jun 8, 2011, 10:53 PM
Инодушците
878
0
0
1 min reading
Аз съм войник. По душа съм войник. И вярвам, че има и други от моя вид, които преструвките, лъжата, лицемерието и подлостта не са успели да клонират в матриците си. За нашия вид трябва да се знае малко. Ние живеем в битките си и това, което печелим от тях, просто обичаме. И как само обичаме! Обичаме до последно, с цяло сърце и даваме до край душите си. Но ние сме трудни за обичане. Трудни сме за разбиране, трудни сме за понасяне и най-вече трудни сме за убиване. Ние поглъщаме куршумите на враговете си и ги претапяме в собствената си материя, за да създадем от тях кристалните светове, в които да живеят победите ни. Инодушците или простото `ние` (което ползвах до тук) рядко сядаме да говорим, трудно споделяме всичко, което сме видели и знаем. Не, не защото не искаме и нямаме нужда, а защото сме войници и пазим това, което обичаме, от ударите на другите. Ние носим целия товар на битието върху плещите си и казваме гласно само толкова, колкото обичаните от нас хора могат да понесат. И защот ...
© Хриси Саръова All rights reserved.
Random works
-
-
A feeling of incomplete awakening where sleep has not set in before. A glimpse of another time and s...
-
I am withering because I am closed in the Idea for myself! My heart is unhappy, my soul is in troubl...
-
She was a beautiful woman. Her motley eyes could just bore every man that looked at her. Their green...
© 2003-2025, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
