Аз съм войник. По душа съм войник. И вярвам, че има и други от моя вид, които преструвките, лъжата, лицемерието и подлостта не са успели да клонират в матриците си. За нашия вид трябва да се знае малко. Ние живеем в битките си и това, което печелим от тях, просто обичаме. И как само обичаме! Обичаме до последно, с цяло сърце и даваме до край душите си. Но ние сме трудни за обичане. Трудни сме за разбиране, трудни сме за понасяне и най-вече трудни сме за убиване. Ние поглъщаме куршумите на враговете си и ги претапяме в собствената си материя, за да създадем от тях кристалните светове, в които да живеят победите ни. Инодушците или простото `ние` (което ползвах до тук) рядко сядаме да говорим, трудно споделяме всичко, което сме видели и знаем. Не, не защото не искаме и нямаме нужда, а защото сме войници и пазим това, което обичаме, от ударите на другите. Ние носим целия товар на битието върху плещите си и казваме гласно само толкова, колкото обичаните от нас хора могат да понесат. И защот ...