8.06.2011 г., 22:53

Инодушците

1.1K 0 0
1 мин за четене

Аз съм войник. По душа съм войник. И вярвам, че има и други от моя вид, които преструвките, лъжата, лицемерието и подлостта не са успели да клонират в матриците си. За нашия вид трябва да се знае малко. Ние живеем в битките  си и това, което печелим от тях, просто обичаме. И как само обичаме! Обичаме до последно, с цяло сърце и даваме до край душите си. Но ние сме трудни за обичане. Трудни сме за разбиране, трудни сме за понасяне и най-вече трудни сме за убиване. Ние поглъщаме куршумите на враговете си и ги претапяме в собствената си материя, за да създадем от тях кристалните светове, в които да живеят победите ни. Инодушците или простото `ние` (което ползвах до тук) рядко сядаме да говорим, трудно споделяме всичко, което сме видели и знаем. Не, не защото не искаме и нямаме нужда, а защото сме войници и пазим това, което обичаме, от ударите на другите. Ние носим целия товар на битието върху плещите си и казваме гласно само толкова, колкото обичаните от нас хора могат да понесат. И защото, както напоследък често се изтъква, `истината е въпрос на гледна `точка`, ние сме наблюдателни и търпеливи, за да можем да видим всяка гледна точка. За да може преди да стреляме във врага, да преценим какво го е подтикнало да постъпи така. Ние сме войници, но в никакъв случай палачи. Нашият вид е добър, но стигне ли се дотам, че да действаме – тактиката ни е безпощадна. И като всеки войник най-жестоко наказваме предателството, най-безцеремонно раняваме тези, които са продали душите ни, най-безжалостно прегазваме и унищожаваме онази плесен, която разяжда `устава` на живота ни. Ние сме праволинейни. Ние сме на 100% отговорни и откровени. Ние плащаме за всяко изживяно щастие, изстрадваме всяка усмивка и всяка наша сълза струва скъпо, защото по принцип не плачем. Ние никога не можем да бъдем жертви, защото сме родени герои и можем да загинем само заради истината, за която цял живот се сражаваме.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Хриси Саръова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...