Интернет любов
Интернет любов
Историята как намерих сродната си душа...
Датата беше 10-ти февруари. Доста напрегнат ден, предавахме доклади, есета, проекти. Общо взето един от онези дни в даскало, заради които намразваш половината учители, съученици и почти всеки, който видиш.
На връщане, в градския транспорт, видях уникалната на външност жена - с рижава коса, с бяла и изключително нежна кожа, с перфектно оформено тяло. Доста странно, че ми хареса, обаче, защото беше облечена като онези нафукани чалгарки, толкова кичозни и изкуствени, че ми се повдига като ги видя. Обаче тя... О, тя беше божествена! Усетих похот, сякаш секунди ме деляха да изгубя контрол над себе си. Исках да я докосна, исках я за себе си, исках я толкова силно! Но в крайна сметка след няколко минути успях някак си да изляза от транса и да осъзная, че тя не е сама. Беше с приятеля си. Голямо разочарование, наистина. Е, поне за малко се бях насладил на красотата ù, така че бях доволен донякъде. А и денят и без това беше толкова прецакан, че нямаше смисъл да се сдухвам повече.
Прибрах се. Кучетата ме посрещнаха толкова радостно, все едно не ме бяха виждали цяла вечност. Поиграх си с тях и настроението ми се пооправи.
Реших, че имам нужда от малко релакс и седнах на компа. По онова време имаше все още един сайт за българските готи, в който бяха регистрирани преди всичко хора, които изобщо не са готи, та и аз си имах профилче. Започнах да си щракам напосоки и попаднах на един профил, който тотално ме шокира. Беше момичето от градския или поне в първия момент помислих, че е тя. Разгледах снимките - не беше тя. Но, о, изненада! Това беше още по-добрата версия на почти същото момиче. С пиърсинги и татуировки, с дрехи, които дори аз бих облякъл. Разгледах описанието и всичко останало. Реших, че трябва да ù пиша, просто толкова исках да се запозная с нея. Сякаш беше магия. Тя наистина ме омагьоса, а дори не я бях виждал на живо.
Стоях втренчен в монитора може би повече от час. Не знаех какво да ù напиша. Бях блокирал съвсем. Накрая ù написах, че много ми харесва, но не знам какво да я питам. Често казано, на такова тъпо писмо все още се чудя как изобщо ми отговори. Но това е без значение, важното е, че си разменихме скайп, започнахме да си пишем редовно. Нямах търпение да се прибера и да проверя дали е на линия. С всеки изминал ден намирахме все повече и повече общо помежду ни. Миналото нямаше значение, бъдещето нямаше значение, нищо нямаше значение. Само тя.
Мина цял месец и в поредния ни чат аз на шега казах, че ще ида да я видя. Но тя не разбра, че се шегувам. Тя наистина искаше да се видим! Бях толкова щастлив!
Два дена след това вече бях на другия край на България, при нея. Изживях мигове, за които дори мечтите ми не са били достатъчно големи.
Сега вече измина повече от месец, виждаме се редовно и аз най-накрая имам посока в живота си, най-накрая знам какво трябва да постигна.
Преди два месеца, ако някой ме беше попитал какво ми е мнението за любовта по интернет, щях да му се изсмея, да му кажа да живее в реалността и да търси любов навсякъде другаде, но не и там. Обаче днес... днес съм безмълвен пред нейната красота...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Армагедон Все права защищены
