16 июн. 2010 г., 15:13

Интуиция

834 0 0
2 мин за четене

ИНТУИЦИЯ

 

       Вървим с Асен към автобусната спирка. Той е малко по-дребен от мен и трудно ме следва. Не го щадя, защото има опасност да изпуснем автобуса. Спътникът ми говори задъхано:

       - Не мога да живея повече с тази жена, казвам ти.

       - Ами изгони я тогава, като не можеш - лесно решавам проблема аз, нали не е на моята глава.

       -  А какво ще си помислят хората за мене?

       -  Да не ти пука.

       -  Все пак не можем да сме безразлични към това, което мислят за нас.

       - Ако се съобразяваш с хората, ще страдаш. Не е важно какво ще си помислят те за тебе, а какво ще си помисли Бог.

       Изненадан от думите ми, Асен се спира. После ме застига и казва:

       -  Защо ми говориш така? Знаеш, че не съм вярващ.

       -  Знам, че не си. Но аз съм. Може би Бог ти говори чрез мене.

       - Нещо ти става, приятелю. Как мога да си помисля, че Бог ми говори чрез тебе и то да си изгоня жената!?

       - Ами че, щом нищо друго не помага да си решиш проблема, направи го.

       -  Мнозина ще ме упрекнат, задето съм постъпил така. Ще осъдят постъпката ми.

       -  Човек сам знае дали постъпва добре или не - отвръщам аз. - Бог затова му а дал интуицията.

       Асен отново спира. Объркан е.

       -  Аз се връщам - казва.

       -  Как така ще се връщаш?! Нали сме тръгнали за града?

       -  Ще я изгоня.

       -  Обмисли, не бързай. И утре можеш да го направиш. ,

       - Не. Ще го направя днес - отсича той. - Ако не го направя в момента, няма да го направя и утре. Така ми подсказва интуицията.

       Тръгва обратно.

       - Чакай бе, човек - опитвам се да го спра.

       Асен отминава бързо, скрива се зад завоя и аз оставам объркан насред път. "Дали постъпих правилно, като му наговорих всичко това. Не мислех, че ще стигне до крайност. Дали пък наистина някой не ми нашепваше през цялото време тези думи? Не знам."

       Моята интуиция ми подсказва повече да не се намесвам в чуждия проблем, а да вървя по пътя си. Затова се разбързах. Автобусът избръмча в горния край на селото. Слава Богу, че съм близко до спирката и ще го хвана.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Иван Хаджидимитров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

50 лева на час 🇧🇬

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...