Jun 16, 2010, 3:13 PM

Интуиция

836 0 0
2 min reading

ИНТУИЦИЯ

 

       Вървим с Асен към автобусната спирка. Той е малко по-дребен от мен и трудно ме следва. Не го щадя, защото има опасност да изпуснем автобуса. Спътникът ми говори задъхано:

       - Не мога да живея повече с тази жена, казвам ти.

       - Ами изгони я тогава, като не можеш - лесно решавам проблема аз, нали не е на моята глава.

       -  А какво ще си помислят хората за мене?

       -  Да не ти пука.

       -  Все пак не можем да сме безразлични към това, което мислят за нас.

       - Ако се съобразяваш с хората, ще страдаш. Не е важно какво ще си помислят те за тебе, а какво ще си помисли Бог.

       Изненадан от думите ми, Асен се спира. После ме застига и казва:

       -  Защо ми говориш така? Знаеш, че не съм вярващ.

       -  Знам, че не си. Но аз съм. Може би Бог ти говори чрез мене.

       - Нещо ти става, приятелю. Как мога да си помисля, че Бог ми говори чрез тебе и то да си изгоня жената!?

       - Ами че, щом нищо друго не помага да си решиш проблема, направи го.

       -  Мнозина ще ме упрекнат, задето съм постъпил така. Ще осъдят постъпката ми.

       -  Човек сам знае дали постъпва добре или не - отвръщам аз. - Бог затова му а дал интуицията.

       Асен отново спира. Объркан е.

       -  Аз се връщам - казва.

       -  Как така ще се връщаш?! Нали сме тръгнали за града?

       -  Ще я изгоня.

       -  Обмисли, не бързай. И утре можеш да го направиш. ,

       - Не. Ще го направя днес - отсича той. - Ако не го направя в момента, няма да го направя и утре. Така ми подсказва интуицията.

       Тръгва обратно.

       - Чакай бе, човек - опитвам се да го спра.

       Асен отминава бързо, скрива се зад завоя и аз оставам объркан насред път. "Дали постъпих правилно, като му наговорих всичко това. Не мислех, че ще стигне до крайност. Дали пък наистина някой не ми нашепваше през цялото време тези думи? Не знам."

       Моята интуиция ми подсказва повече да не се намесвам в чуждия проблем, а да вървя по пътя си. Затова се разбързах. Автобусът избръмча в горния край на селото. Слава Богу, че съм близко до спирката и ще го хвана.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иван Хаджидимитров All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...