Исканият край!
Прибрах се!И отново е бъркотия и хаос.Обиди отсам,
враждебни фрази оттам!Правя се,че нищо не забелязвам. И там ми е грешката!Сега и
аз съм в кюпа! Обиди,намеци...нараняват,но директните истини и подлости
дълбаят!Всичите тези неща правят всяко по своему драскотини в душата,но
постепенно разрастват огромна и незарастваща рана!И ето обвзела ме е вече
меланхолия,задушаваща и обладаваща мъка, по-силно и по-силно!Сълзите вече са
като водата!Нещо необходимо без,което не можеш да живееш!Болката е
разяждаща!Чуствам се празна!Това не е живот!!!Само жалко подобие на наложен
начин на живеене!Най- мъчителното е,че не се слага край,никой не слага пустия
край на цялата тази низост!Единственото,което се създава в цялата тази разруха е
срам, болка, сдържан гняв, желание за бягство и езеро от сълзи!Дали ще бъде
опрадвано всичко това,дали си заслужава цялата тази подтискаща мъка??Да,надежда
има...но тя е скътана в дълбините на душата и се чуди, и се лута дали да
изплува, или да се слее с нищото!Не издържам!...И въздух не ми достига вече,давя
се в собствените си сълзи....искам КРАЙ!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Силвия Йосифова Все права защищены
бъди силна !