Слънцето се спускаше зад хълма, когато Историкс усети, че му се дреме. А не си беше довършил писанието за изминалите събития и царят, който и да се окаже на сутринта, ще му отреже от надницата. Кофти работа, рече си той и се хвана за гъшето перо, нищо че едва се виждаше.
Историкс беше личния хронист на Приам и описваше най-подробно всичките му деяния, та кога се спомине, поколенията да се дивят над неговия размах на действия. Ей го и сега! Подкокоросваше сина си Приам да отпътува до Спарта и да види тамошната хубавица, нищо че някога боговете му бяха предсказали, че пипне ли Елена и войната му е в кърпа вързана! Хекуба, която много не им се връзваше, каза на Парис, че доста време е минало и от гуляи на боговете не им остава време да гледат в тефтерите с предсказания. Още повече, че това предсказание беше направено от Афродита. За нея в последните години упорито се говореше, че въобще не поглежда към хората и се е отдала на любов с който бог и направи комплимент. Такива ми ти работи, но кой е Историкс, та да ги съди! Да ядат, не наяли се, през зъби си каза той и погледна в паницата си, където имаше постна супа, а за десерт – обелка от ябълка.
В същото време в царските покои цареше суматоха. Парис стягаше доспехите за път. Ще отиде в Спарта и ще я види тая Елена! Стига приказки, стига догадки! Да я видим дали пък е чак такава красавица! Но за Елена се говореше и друго. В Троя много обичаха шкембе-чорба и я правеха със застройка. В Спарта, обаче, на чорбата слагали запръжка с червен пипер! Към всичкото това се добавяше и някаква тайна в запръжката, която знаела само въпросната хубавица! И чорбата ставала божествена, ако ония от горе изобщо сърбаха чорба от карантии! Все пак, за тях народонаселението отделяше само най-хубави и изтънчени ястия, а те оглозгваха остатъците. Но това са подробности, които нямат значение за нашия разказ! И така, Парис се стягаше, брат му Хектор също диплеше долно бельо и носни кърпички, че нещо беше хремав!
На другия ден, още по изгрев слънце, братята и свитата им се натовариха на кораб и айде, та към Спарта. Хем на гости, хем да изкусат по едно шкембе със запръжка, лично направена от Елена.
Когато пристигнаха, сам цар Агамемнон ги посрещна. Менелай беше в двореца и като добър домакин даваше последни нареждания, та знатните гости да не останат с лоши впечатления. Всичко беше подредено по последна спартанска мода и из въздуха се носеха ухания на разни вкусотии, а музикантите се бяха наредили и чакаха знак за свирня.
Трапезата ги очакваше. Царските особи се настаниха и Агамемнон ги подкани:
- Парисе, Хекторе и вие от придружаващата свита! Ха, наздраве! Кога сме зле, така да сме! Живи и здрави! Да илядим!
Мъжете се чукнаха и отпиха от вино, миналогодишна реколта, но с трепет очакваха поднасянето на шкембето.
- Елено, Елено, ма! – подвикна Менелай, усетил, че на гостите червата им гъргорят от глад – К,во става с чорбата, да не колите сега телето?
На вратата тутакси се показа една разчорлена и потна жена, чиито ръце до лакти бяха в тесто. Тя пребърса потта от челото и мило отговори:
- Ей сегинка, Менелае! Да метнем милинките в пеща и съм готова! Шкембето също е готово! Запръжката – тоже! Носим казана! – и се врътна към кухнята, откъдето долетя божествен аромат на чесън.
След малко казана с чорбата беше на масата, а след още малко се яви и самата Елена. Вчесана, пременена, нагиздена! Съща богиня! Парис я погледна и в миг любовта пламна. Така, както Афродита беше предсказала! Дори забрави да сърба от шкембе-чорбата, ако и да му се беше усладила! Вярно беше, запръжката й даваше друг аромат…
- Ленче! – подвикна гальовно подпийналия Менелай. – Що не изиграеш пред гостите една спартанска ръченица? Я тропни една, да видят те какво е танец, какво е ритъм и хармония! Да видят колко си кръшна!!!
Елена плесна с ръце и музикантите подхванаха свирнята. Красавицата се наклони напред и после се понесе в луд галоп по дансинга! Подскачаше, подтичваше, потропваше, тресеше снага и гръд и аха, да изскочат от пазвите й, но тя намираше начин да ги озапти. По едно време извади кърпичка от златовезания си колан и я развъртя над главата си. Подвикваше „Иху”, подклякаше, носеше се вихрено и не откъсваше поглед от Парис. Той се цъклеше насреща й и не се сдържа, нищо че не знаеше въпросната спартанска ръченица! Рипна и се понесе в свои стъпки край Елена. Иначе пък викаше „Иху, Иха, дръж се земьо!” Така правеха в Троя!
Домакини и гости хапваха, пийваха и изобщо се развеселиха. Елена и Парис минаха на ситно селско спартанско хоро, после четворното от Троя, та чак до Дунавско хоро! Рипаха, скачаха, радост голяма!
В полунощ, когато всички бяха каталясали от пиршеството, Елена излезе на верандата хем да глътне въздух, хем да въздъхне романтично, белки Парис я чуе. Излезе и въздъхна! Романтично! Парис я чу и едва сколаса да си метне туниката! Изхвърча като стрела!
- Елено! Ленче! Красавице моя! Не ми трябва ни царство, ни господарство! Стягай багажа и да отпрашваме към Троя!!!
Елена, като една влюбена до диадемата жена, не чака втора покана, ами влетя в покоите да си стегне личните вещи в една бохча и тутакси отприпка при Парис. Скоро Троя се появи пред очите им, където ги очакваха Приам и Хекуба. Царят се усмихваше самодоволно и поглаждаше брадата си. „Я да видим каква запръжка прави тази Елена! Цял свят и се чуди и разправят, че била по божия рецепта. Сега запръжката ще е тук!”
Всичкото това беше надлежно записано от Историкс, нищо, че го хранеха с постна супа и обелки от ябълки. За разлика от колегата му Хесотис, който описваше житието на Агамемнон и Менелай. На него се полагаше печено месо, салата от тученица, панерче със смокини и павурче скоросмъртница за тонус. В добавка и орехи, защото засилваха мозъчната му дейност. Та този Хесотис също записваше, макар и на пълен стомах. И беше там, когато Ленчето и Парис се видяха и харесаха. Няма как, съдба!
Когато на сутринта Менелай видя, че Елена я няма, а от тоалетката и липсват помадите и четката за зъби, много се ядоса!
- Ленче! Елено! Елено, ма! Къде си, мътните да те вземат дано! Видях те как се гледаше с онзи щиглец от Троя! Парис де! Знам, че ще избягаш, ама веднага ли? Срама нямаш ли, честта ми обруга! Диване такова!!!
Менелай отиде до банята и като видя, че й липсва любимата хавлия на патета, окончателно се увери, че тая фръцла му е избягала.
- Война! Война! – развика се той и хукна по коридорите. – Война от днес на тия крадци от Троя! На тия … тия …- от устата му потече пяна, толкова бесен беше. – Агамемноне, бърже ставай! Вземай меча и да вървим да си върнем Елена! Тия на мене! На чест ще ме докачат! Жената ще ми крадат!
Агамемнон отвори едното око и махна с ръка. Голяма работа! Елена! Ама хубава била! Хубавици като нея, с лопата да ги ринеш! Виж, за запръжката й го беше яд, ама все пак той не беше по чорбите. Като цар, Агамемнон наблягаше на печени меса, полети с руйно и всякакво вино.
- Агамемноне! – влетя разярения Менелай. – Еленка ни е избягала, вещицата му неедна! Главата й ще откъсна, само да я пипна! А тоя Парис ще го влача на кон пет километра! Мамка му!
- Менелае, я по-кротко! Какво толкова е станало! Ще ти намерим друга. Пет, десет ще ти намерим! Остави ме да си отспя, че ме гони махмурлук!
Менелай отметна завивката изпод която лъсна голия бал царски задник.
- Не! Тръгваме тутакси!
Като видя, че не може да озапти озверелия съпруг, Агамемнон заметна отново завивката и кротко започна обяснението:
- Менелае! Ти нали знаеш, че на троянците много добре им виреят чубрицата и джоджена? Знаеш! А аз колко пъти се опитвам да направя разсад за чубрица? И все жълтее! Ами помниш ли, че по техните земи вирее самардалата? Помниш! А при нас я няма! Не ме прекъсвай, Менелае, защото нямаш грам акъл, за да помислиш! – парира тутакси опита на Менелай да се включи в царския монолог, който продължи в стратегическа посока: - И така, Менелайчо, аз откога искам да имаме на трапезата си тези три подправки и най-вече самардалата? От както се знам като човек! Поврага ти и запръжките Еленини, като нямаме самардала! Сега, когато онзи похотливец ни я отвлече, имаме прекрасния повод да се стегнем за война. И да ни я дават, в знак на примирие, няма да я искаме. Война ще има! До дупка! Ще ги сринем със земята! Но ще запазим находищата със самардала! И ще почнем сами да си развъждаме джоджен и чубрица! Разбра ли! Война до последен троянец, белки пипнем пустата самардала!
Менелай подви опашка и тръгна да тъкми доспехите и другите атрибути, потребни във война.
В това време Парис и Елена са радваха на любовта си, а на народа беше раздадена по паница шкембе-чорба със запръжка, лично приготвена от хубавицата. Това трябваше да ги мотивира за предсказаната война, която Историкс и Хесотис описваха по свой начин! Приам и Хекуба също одобриха манджата и даваха нареждания за дълготрайна обсада. Жреците се молеха в несвяст на боговете да им пуснат и тая победа, защото какво е Троя без Елена, какво е Елена без легендата? Само Хектор беше съвсем трезвен и казваше, че боговете изобщо не ги поглеждат.
- Много им даваме! Много! И все качествена храна и напитки! Удариха го на празненства и сега всеки ден са на трапеза. Отбелязват рождените дни на децата си! На ден по десетина се падат! И ха наздраве за тоя, ха за ония, напиват се! Напиват се така, че едва се докопват до креватите си!
Разбира се, жреците го мъмреха за тези думи и казваха на троянци, че победата им е в кърпа вързана! Същите приказки витаеха и в лагера на спартанци. Там го удариха на засегната мъжка чест и как така тия льольовци от Троя ще им краднат Елена! Хубавата, де! Само Агамемнон си знаеше истинската причина. За подправките, ако се сещате и най-вече за самардалата! Така войната почна и се проточи!
Записвачите на действията Историкс и Хесотис изхабиха дузина пера да дращят. По едно време на Хесотис му намалиха дажбата, защото провизиите свършваха, но не и ината на троянци. В паницата му вече нямаше мръвка, ни павурче със скоросмъртница. В паницата му имаше гола градешка чорба с джанки, а в павурчето – пърцуца! Това наскърби много летописеца и реши повече да не хвали Агамемнон и свитата му. Разрови се из войската, слухтеше в покоите на царя и скоро разбра за истинската причина за война! Не била за хубавата Елена, а за някаква си чубрица и самардала! Тогава Хесотис си плю в пазвата и реши, че в историята все някога трябва да се пише и истината. Взе подострено перо, нов лист хартия и написа „На Агамемнон изобщо не му пукаше за Елена, ами искаше да завладее находищата със самардала само за себе си. ..” Както се казва, истината рано или късно изплува. Та и сега! Хесотис описа всичко най-надлежно и правдиво, сгъна написаното на четири и го закопа под един дънер, от където след много години тази истина изплува.
Това е истината за Троянската война! Защото хубавици много, но самардала не вирее къде и да е! За нея война може да се води!
© Латинка Минкова Все права защищены