Голяма работа са тия информационни технологии - докато се усетим и тотално ни зарибиха. Минаха времената, когато си тананикахме: „Аз вървя по света и подсвирквам си даже..." Днес с пълно гърло пеем: „О, DSL, високоскоростен! О, DSL...!" Да ви призная, в началото имах резерви към мобилните телефони. Струваше ми се някак смешно да вървиш по улицата и, ръкомахайки, да викаш по телефона. Подсмихвах се, докато не разбрах, че аз единствена съм останала без тази придобивка. Реших да не се правя на интересна и си купих на промоция сименсче А 50. Синът ми Джани го настрои и аз го поех с учестен пулс и треперещи ръце. Както му се любувах, изведнъж звънна и инстинктивно... го хвърлих на земята. Синът ми се хвана за главата, а аз си умрях от срам...
Но гафовете ми не спряха дотук. Учех се да пиша SMS съобщения и ми хрумна следния текст: „Да се видим в ресторант „Кипарис" довечера в 8 часа". И до ден днешен не мога да си обясня как това съобщение попадна при Пешо - мъжа на приятелката ми Антоанета. ...