Истории с информационни технологии
Голяма работа са тия информационни технологии - докато се усетим и тотално ни зарибиха. Минаха времената, когато си тананикахме: „Аз вървя по света и подсвирквам си даже..." Днес с пълно гърло пеем: „О, DSL, високоскоростен! О, DSL...!" Да ви призная, в началото имах резерви към мобилните телефони. Струваше ми се някак смешно да вървиш по улицата и, ръкомахайки, да викаш по телефона. Подсмихвах се, докато не разбрах, че аз единствена съм останала без тази придобивка. Реших да не се правя на интересна и си купих на промоция сименсче А 50. Синът ми Джани го настрои и аз го поех с учестен пулс и треперещи ръце. Както му се любувах, изведнъж звънна и инстинктивно... го хвърлих на земята. Синът ми се хвана за главата, а аз си умрях от срам...
Но гафовете ми не спряха дотук. Учех се да пиша SMS съобщения и ми хрумна следния текст: „Да се видим в ресторант „Кипарис" довечера в 8 часа". И до ден днешен не мога да си обясня как това съобщение попадна при Пешо - мъжа на приятелката ми Антоанета. След пет минути тя ми се обажда: „Ало, какво си решила да правиш тази вечер с моя мъж, ако не е тайна?!" Слава Богу, че се познаваме отдавна, та се посмяхме от сърце. Ами ако беше се случила някоя мнителна ревнивка?! Иди и обяснявай, че е станала досадна техническа грешка...
Сещам се и за друг случай. Синът ме се заплесваше с приятели и току забравяше да се прибере за вечеря. Един ден му изпържих любимите тиквички и му изпратих SMS: „Каня те на вечеря с тиквички. Целувки! ;)". Напразно го чаках... И как да дойде, като на следващия ден случайно видях, че поканата ми е отишла при колегата Пейчев? Представям си колко се е шашнал, а може и да се е разочаровал човекът: "Пържени тиквички?! Как ли не! Да беше барем скаричка..." Впрочем, не му е за сефте - веднъж му бях честитила Осми март...
А да знаете само какви ги вършех с компютъра... Бедна ви е фантазията! Но това е друга тема.
П.П. Случките, както и имената на героите, са истински.
© Вилдан Сефер All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Ха-ха! Така както изглежда, май сме доста тези, дето "страдаме" от тези инфо-технологии. Ама няма как - нали трябва да сме в крак с времето... Е, затуй пък има на какво да се посмеем! Добре, че са децата - та да ни учат. Пък иначе ту компа ни виновен, ту "жи-си-ема"! Хайде, холан! Но нали все един виновен трябва да има! Защо пък да сме ние
!!! -
ХА,ха! Наистина е много весело!
-
Аз нали съм "голям" специалист, особено с английския и все направя нещо и после големия син ми се кара. Вика ми - "Като не разбираш, поне натисни "Х" и изляз. Ама като понякога го няма и пише на танганайски
Развесели ме, Вилдан!!! Благодаря ти!!! -
Аз пак съм тук
Вдигни бързо телефона! -
Благодаря ви! Радвам се, че съм ви усмихнала!
-
Поздрав за чудесния разказ изпълващ душата с весело настроение и неподправен смях.
-
Шшшттттттттт........ Иванова тихо!!!Да не ти казвам аз коя година с какво и къде съм се разхождал!!! Да не си мерим........,че ти хич нямаш!!!!!Поздрави от мен
-
Хе-хееее, разсмя ме! Аналогичен случай в наше село, ама с обратен знак. Чакай да ти го разкажа. Лежа си аз у дома след работа и тутурутката издрънчава на съобщение. Натискам внимателно бутончетата да не взема без да искам да го изтрия, преди да съм го прочела и чета: "Как е моето сладко котенце днес?" В момена около мен не се въртеше никакъв котарак, та облещих не котешки, а направо бухалски очи. Чета от кого е. От един колега, ама хич не виждам връзката между мен и неговото котенце. Подминавам съобщението мълчешком. След малко Джи Си Ема (както викат бабите) пак изпищява на съобщение. Пак така внимателно натискам бутончетата и чета: "Прибра ли се моето котенце у дома?". Този път го набрах директно и му викам: "Слушай колега, сега имаш късмет, че си ми пратил съобщенията на мен, ама гледай следващите, като ги пращаш с по-така текст, да не ги пратиш на жена си, че зор ще видиш с обясненията!..." Посмяхме се здраво. От тогава много внимава
-
Излагаме се, леле, колко се излагаме...
Вили, и аз съм в кюпа! -
Благодаря ви!Още веднъж дебело искам да подчертая, че всичко тук е ИСТИНА!!! За какво да се хАбя, като животът сам предлага комични сюжети!
П.П.Особено съм удовлетворена от факта, че и други са се излагали като мен! -
Привет и от мен за веселите истории, мила си Вилдан!!!
-
До припадък познато! Припадък от смях!!!
Вилдан, как ти идва наум да увековечаваш такива неща
Разсмя ме и ме развесели. Явно номерът с хвърлянето на телефона е част от настройката, щото и аз хвърлих моя първия път
Прегръдка! -
Отново истинска,неподправена и саркастична към себе си.Малко хора го умеят това.Зареждаш ме с положителна енергия.Поздрави.Чакам с нетърпение следващата ти забавна история.
-
И мен ме усмихна,абе и аз бях същата...
С обич! -
Ех,че забавно!Поздрав!
-
Готово!Още сега ти пращам СМС, но ме е страх да не отиде при сина, който вече е на лекции в София...
-
Иванова........то там от където си все още няма обхват!!!Хахахахахаах..
Вилдан,мене ако ме поканиш на тиквички хич няма да се разочаровам,а вземам едно Плумари и хуквамПоздрави от мен -
усмихна ме...
какво ли не става с тези нови комуникации... -
Вилдааааан,ама така ме РАЗСМЯ ,душицо-направо от ДУША се смея още-много интересни преживелици си имала, аз не си спомням да съм имала такива патила с моя първи gsm ,за разлика от тебе де! Ще очаквам и други подобни случки да опишеш, че ми е приятно да ме разхилваш така! Хубав и усмихнат ден, нищо че навън вали! Прегръдки от мен!
-
Що ли ми е познато усещането на изблещена безпомощност. А пък как ми липсва времето, когато имаше само домашни телефони и играехме на улицата с провесен на ластик ключ на врата... много хубаво разказче
-
Благодаря ти за прекрасното настроение,с което ме зареди тази сутрин,Феичке!Прегръдки!
-
Хареса ми.
Мене пък едно момиченце на 11 години ме тероризираше по скайпа. Всеки ден се появяваше по няколко пъти с различни имена. Реших да я изтрия. Със всяко натискане върху името и се появяваше някакво изречение. Толкова много бисери се изсипаха при това натискане, че едва не ми прилоша. Не знам какво направих, но успях да се отърва от нея.
Една позната реши да предпази приятелите си от някакъв вирус и пусна колективно съобщение. След малко хора от този колектив започнаха да ме питат - защо попаднах при вас? Списъка на тези хора се появи и зае цялата страница.
Разказчето ти ми хареса.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
