3.10.2008 г., 7:15

Истории с информационни технологии

1.5K 0 22
1 мин за четене

Голяма работа са тия информационни технологии - докато се усетим и тотално ни зарибиха. Минаха времената, когато си тананикахме: „Аз вървя по света и подсвирквам си даже..." Днес с пълно гърло пеем: „О, DSL, високоскоростен! О, DSL...!" Да ви призная, в началото имах резерви към мобилните телефони. Струваше ми се някак смешно да вървиш по улицата и, ръкомахайки,  да викаш  по телефона. Подсмихвах се, докато не разбрах, че аз единствена  съм останала без тази придобивка. Реших да не се правя на интересна и си купих на промоция сименсче А 50. Синът ми Джани го настрои и аз   го поех с учестен пулс и  треперещи ръце. Както му се любувах, изведнъж звънна и инстинктивно... го хвърлих на земята. Синът ми се хвана за главата, а аз си умрях от  срам...  

Но гафовете ми не спряха дотук. Учех се да пиша SMS съобщения и ми хрумна следния текст: „Да се видим  в ресторант „Кипарис" довечера в 8 часа". И до ден днешен не мога да си обясня как това съобщение попадна при Пешо - мъжа на приятелката ми Антоанета. След пет минути тя ми се обажда: „Ало, какво си решила да правиш тази вечер с моя мъж, ако не е тайна?!"  Слава Богу, че се познаваме отдавна, та се посмяхме от сърце. Ами ако беше се случила някоя мнителна ревнивка?! Иди и обяснявай, че е станала досадна техническа грешка...

Сещам се и за друг случай. Синът ме се заплесваше с приятели и току забравяше да се прибере за вечеря. Един ден му изпържих любимите тиквички  и му изпратих SMS: „Каня те на вечеря с тиквички. Целувки! ;)". Напразно го чаках... И как да дойде, като на следващия ден случайно видях, че поканата ми е отишла при колегата Пейчев? Представям си колко се е шашнал, а може и да се е разочаровал човекът: "Пържени тиквички?! Как ли не! Да беше барем скаричка..." Впрочем, не му  е  за сефте - веднъж  му бях  честитила  Осми март...

А  да знаете само какви ги вършех с компютъра... Бедна ви е фантазията! Но това е друга тема.

 

 

П.П. Случките, както и имената на героите, са истински.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вилдан Сефер Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ха-ха! Така както изглежда, май сме доста тези, дето "страдаме" от тези инфо-технологии. Ама няма как - нали трябва да сме в крак с времето... Е, затуй пък има на какво да се посмеем! Добре, че са децата - та да ни учат. Пък иначе ту компа ни виновен, ту "жи-си-ема"! Хайде, холан! Но нали все един виновен трябва да има! Защо пък да сме ние !!!
  • ХА,ха! Наистина е много весело!
  • Аз нали съм "голям" специалист, особено с английския и все направя нещо и после големия син ми се кара. Вика ми - "Като не разбираш, поне натисни "Х" и изляз. Ама като понякога го няма и пише на танганайски
    Развесели ме, Вилдан!!! Благодаря ти!!!
  • Аз пак съм тук
    Вдигни бързо телефона!
  • Благодаря ви! Радвам се, че съм ви усмихнала!

Избор на редактора

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Хрумна й на шапката

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...