Небето започваше да се стъмва. Непрогледен мрак обгръщаше всичко наоколо. Единствената светлина, която имаше, беше от луната. Беше почти пълна. На следващия ден беше пълнолунието.
Хората в малкото градче спяха съвсем спокойно. Цареше тишина. Човек би си помислил, че там няма живи хора. Но не при всички беше така.
Прозорчето на една къща, в покрайнините на града светеше. В тази къща живееше семейство с две деца- момиче на 13 години и момче на 18. Именно момчето беше все още будно, макар да наближаваше полунощ. Той мълчаливо гледаше луната. Името му беше Луциан. Наистина едно доста необичайно име за мъгълско дете. Всъщност, той беше кръстен така заради огромната си страст към вълците. Намираше ги за едни великолепни и невероятно красиви същества. Но най-много завиждаше на свободата им. Той също искаше да тича по цял ден...
Луциан беше едно съвсем обикновено и нормално момче. Беше висок, имаше дълга права черна коса, която стигаше до под раменете му. Очите му бяха сини... Много бледо сини ...