ИВОН
По лицето ù пълзи слънчево петно. Влиза в нослето ù и я събужда с кихане. Най обича да се протегне дълго като коте. После да стане бавно, да си разтърка очите, да тръсне грива. Да си сложи очилата, за да си потърси дрехите. Сгънала ги е на другия стол. Анцугът ù е готов, за да тича с него в парка.
Докато Сара не се изгуби преди година, тичаха с нея всеки ден. Ирландски сетер на десет месеца. Страхотно умно куче. Събуждаше я с дълго мляскане и ù издърпваше завивката, като я сваляше на пода. Понякога ù се сърдеше и лаеше, докато Ивон не скочеше от леглото. Сега ù липсва тази топла муцунка с големи меки уши и умен поглед.
Остава ù да се надява, че е в добри ръце.
Отваря широко прозореца на стаята. Небето малко се е намръщило. Планината се е снишила под шапка от сиви облаци. Обикновено, като стане към шест, успява да избегне промяната на времето, но днес може и да вали. Уж е вече май, а е студено. Брррр. Нахлузва тишърта, анцуга и маратонките. Ще се измие като се върне. До парка е дес ...