Из Дневника
Обожавам този град - дневните говорилни,
уличните аромати, скандалните погледи на
непознати - вечер със светлините,
тайнствения шум от ъглите. Когато вървя,
разпознавам меланхолията по лицата - като
светулка съм - сякаш държа фенер и хващам
за ръка града, като мой обичан, пред когото
излъчвам бляскаво сияние...
"ти ще ме погледнеш, но аз - не -
ти мислиш за секс, обличаш се с него, а аз
мисля за любов..."
твоята дума покрива всичко под краката ти,
изпълва въздуха, спорт е.
И игра.
Тя се блъска в мен, отскача,
не ми въздейства.
Аз съм любов.
На кого подавам тази топка -
за кого е - не знам,
но държа на моята избрана дума
и оставам със себе си...
© Дима Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Висока топка си, Солар, макар че добрите играчи са рядкост аз вярвам, че избраният обича светулки като теб, които да запалят в него първо любовта, после... каквото дойде.
-
и аз, като теб го обожавам, Дима...и аз нося тази
дума в сърцето си...много ми допадна това твое
лирично-прозаично откровение...най-сърдечно.. -
Поздрав и от мен!
-
Поздрави, Дима...пак оживяваш приказния град...и чувствата, които те връхлитат...
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
пренася от луната откровения,
с които да разпръсне мрака
и във душите да е празнично и светло...