Из Дневника
Обожавам този град - дневните говорилни,
уличните аромати, скандалните погледи на
непознати - вечер със светлините,
тайнствения шум от ъглите. Когато вървя,
разпознавам меланхолията по лицата - като
светулка съм - сякаш държа фенер и хващам
за ръка града, като мой обичан, пред когото
излъчвам бляскаво сияние...
"ти ще ме погледнеш, но аз - не -
ти мислиш за секс, обличаш се с него, а аз
мисля за любов..."
твоята дума покрива всичко под краката ти,
изпълва въздуха, спорт е.
И игра.
Тя се блъска в мен, отскача,
не ми въздейства.
Аз съм любов.
На кого подавам тази топка -
за кого е - не знам,
но държа на моята избрана дума
и оставам със себе си...
© Дима All rights reserved.
