СОЛАР (Дима)
224 919
5.07.2011 г., 20:05 ч.

Из Дневника 

  Проза » Писма
1195 0 5

        Обожавам този град - дневните говорилни,

уличните аромати, скандалните погледи на

непознати - вечер със светлините,

тайнствения шум от ъглите. Когато вървя,

разпознавам меланхолията по лицата - като

светулка съм - сякаш държа фенер и хващам

за ръка града, като мой обичан, пред когото

излъчвам бляскаво сияние...

"ти ще ме погледнеш, но аз - не -

ти мислиш за секс,  обличаш се с него, а аз

мисля за любов..."

твоята дума покрива всичко под краката ти,

изпълва въздуха, спорт е.

И игра.

Тя се блъска в мен, отскача, 

не ми въздейства.

Аз съм любов.

На кого подавам тази топка -

за кого е - не знам,

но държа на моята избрана дума

и оставам със себе си...

© Дима Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Една светулка между уличните лампи
    пренася от луната откровения,
    с които да разпръсне мрака
    и във душите да е празнично и светло...
  • Висока топка си, Солар, макар че добрите играчи са рядкост аз вярвам, че избраният обича светулки като теб, които да запалят в него първо любовта, после... каквото дойде.
  • и аз, като теб го обожавам, Дима...и аз нося тази
    дума в сърцето си...много ми допадна това твое
    лирично-прозаично откровение...най-сърдечно..
  • Поздрав и от мен!
  • Поздрави, Дима...пак оживяваш приказния град...и чувствата, които те връхлитат...
Предложения
: ??:??