12 февр. 2013 г., 07:50

Изборът

1.7K 0 16
2 мин за четене

Отдавна планувам да приключа със себе си. Казвам си, нито

по-млада ще стана, нито по-здрава, нито-по красива. Проблеми създавам. За писател не ставам. Е, има един, на когото ще липсвам. Но ще ме преболедува. Ще срещне друга. Тя ще го усмихва. Може пък да е по-щастлив! Знае ли някой?

Но как да го направя? Не ме оставят сама нито за миг. Сякаш усещат, че съм намислила нeщо.
Първо реших да пробвам с хапчета, смесени с алкохол, марков разбира се. Като ще се мре, поне да е с качествено питие.
Хапчетата ли бяха малко или алкохолът фалшив, май само се напих. Жалка картинка. 

Следващият път реших на вените да си посегна. И нали съм естет, изкъпах се, гримирах се, облякох си най-хубавите дрехи, потопих се в облак любим парфюм. Написах си последната воля, която гласеше: Само някой от вас да сложи черно и да се тръшка от рев, ще дойда в съня му (това го мога), като страшен кошмар.
Пускам си хубава музика, нали атмосфера трябва да създам.
Такъв  карък съм, да ми се падне тъп нож. Боли много, не пробвайте!

Мислих да се хвърля от вълнолома. Но и това не става. Отлична плувкиня съм. То не било лесна работа човек да свърши със себе си. 

И ето ме! Качила съм се на парапета  на моста и се готвя да полетя. Сега вече ще се получи. От това няма кой да ме спаси. Високо е. Страх ме е, дори много. Умирам, само като погледна надолу.
Най-после изборът ще бъде мой. И тъкмо се подготвям психически, духна от някъде вятър. Не какъв да е, а оня същия от разказа  "Ревност" на Eliboto. Не просто духна, направо ме отнесе. Докато летях надолу, не ми мина целия живот като на лента. Само изпитвах силен гняв,че за пореден път някой друг ми отне избора.
Свободно падане. Косата ми почти облиза тъмните води и бънджи ластика ме изстреля бясно нагоре. Адреналинът  си го биваше. Чувствах се по- жива от когато и да било. Така съм се нахилила. Този скок ще го пробвам пак. 

П.П. Това трябваше да е мрачна проза, но излезе друго. Може би драмите сами си ги измисляме. Зависи от кой ъгъл гледаме, дали сме позитивни, дали сме влюбени. Това, последното, движи света. Важното е да имаш избор, добър, лош, ти да решаваш, не друг. 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дани Сулакова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Бог да е с теб Боре!
    Нека любовта те води!
    Прочетох прекрасните думи под творбата на Симо! Не биваше да ги триеш!
  • Благодаря Боре! Анджи си изтри много скъпи на сърцето ми творби! Дано я склоня да ги публикува отново! Особенно разказа "Ревност" и още няколко, които си скрих в папка "любими"
  • Благодаря Фреди!
    Не ме ласкай! Ще взема да си повярвам...нееее, няма начин
  • Светли и хубави празници ти пожелавам!Уникален е талантът ти, а аз ти благодаря, че облагородяваш душите ни с твоето невероятно творчество.
  • Нина, дано имаш в предвид бънджито!
    Куш, добре си ми дошъл на гости

Выбор редактора

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Любовен случай 🇧🇬

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...