Отдавна планувам да приключа със себе си. Казвам си, нито
по-млада ще стана, нито по-здрава, нито-по красива. Проблеми създавам. За писател не ставам. Е, има един, на когото ще липсвам. Но ще ме преболедува. Ще срещне друга. Тя ще го усмихва. Може пък да е по-щастлив! Знае ли някой?
Но как да го направя? Не ме оставят сама нито за миг. Сякаш усещат, че съм намислила нeщо.
Първо реших да пробвам с хапчета, смесени с алкохол, марков разбира се. Като ще се мре, поне да е с качествено питие.
Хапчетата ли бяха малко или алкохолът фалшив, май само се напих. Жалка картинка.
Следващият път реших на вените да си посегна. И нали съм естет, изкъпах се, гримирах се, облякох си най-хубавите дрехи, потопих се в облак любим парфюм. Написах си последната воля, която гласеше: Само някой от вас да сложи черно и да се тръшка от рев, ще дойда в съня му (това го мога), като страшен кошмар.
Пускам си хубава музика, нали атмосфера трябва да създам.
Такъв карък съм, да ми се падне тъп нож. Боли много, не проб ...