Изборът
Отдавна планувам да приключа със себе си. Казвам си, нито
по-млада ще стана, нито по-здрава, нито-по красива. Проблеми създавам. За писател не ставам. Е, има един, на когото ще липсвам. Но ще ме преболедува. Ще срещне друга. Тя ще го усмихва. Може пък да е по-щастлив! Знае ли някой?
Но как да го направя? Не ме оставят сама нито за миг. Сякаш усещат, че съм намислила нeщо.
Първо реших да пробвам с хапчета, смесени с алкохол, марков разбира се. Като ще се мре, поне да е с качествено питие.
Хапчетата ли бяха малко или алкохолът фалшив, май само се напих. Жалка картинка.
Следващият път реших на вените да си посегна. И нали съм естет, изкъпах се, гримирах се, облякох си най-хубавите дрехи, потопих се в облак любим парфюм. Написах си последната воля, която гласеше: Само някой от вас да сложи черно и да се тръшка от рев, ще дойда в съня му (това го мога), като страшен кошмар.
Пускам си хубава музика, нали атмосфера трябва да създам.
Такъв карък съм, да ми се падне тъп нож. Боли много, не пробвайте!
Мислих да се хвърля от вълнолома. Но и това не става. Отлична плувкиня съм. То не било лесна работа човек да свърши със себе си.
И ето ме! Качила съм се на парапета на моста и се готвя да полетя. Сега вече ще се получи. От това няма кой да ме спаси. Високо е. Страх ме е, дори много. Умирам, само като погледна надолу.
Най-после изборът ще бъде мой. И тъкмо се подготвям психически, духна от някъде вятър. Не какъв да е, а оня същия от разказа "Ревност" на Eliboto. Не просто духна, направо ме отнесе. Докато летях надолу, не ми мина целия живот като на лента. Само изпитвах силен гняв,че за пореден път някой друг ми отне избора.
Свободно падане. Косата ми почти облиза тъмните води и бънджи ластика ме изстреля бясно нагоре. Адреналинът си го биваше. Чувствах се по- жива от когато и да било. Така съм се нахилила. Този скок ще го пробвам пак.
П.П. Това трябваше да е мрачна проза, но излезе друго. Може би драмите сами си ги измисляме. Зависи от кой ъгъл гледаме, дали сме позитивни, дали сме влюбени. Това, последното, движи света. Важното е да имаш избор, добър, лош, ти да решаваш, не друг.
© Дани Сулакова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря Боре! Анджи си изтри много скъпи на сърцето ми творби! Дано я склоня да ги публикува отново! Особенно разказа "Ревност" и още няколко, които си скрих в папка "любими"
-
Благодаря Фреди!
Не ме ласкай! Ще взема да си повярвам...нееее, няма начин -
Светли и хубави празници ти пожелавам!Уникален е талантът ти, а аз ти благодаря, че облагородяваш душите ни с твоето невероятно творчество.
-
Нина, дано имаш в предвид бънджито!
Куш, добре си ми дошъл на гости -
Добре, добре и смешно
Браво! -
Аз това същото съм го преживявала, ама сериозно !!!
-
Аз това същото съм го преживявала, ама сериозно !!!
-
Благодаря! Правя каквото мога да забавлявам публиката, че аман от драми вече.
-
Ха- ха- ха! Невероятна си!
-
хапчета смесени с марков алкохол. силно решение.
-
Усмихна ме!!!
-
Хахаха... тази твоя героиня, накрая ще вземе да й хареса живота Така и трябва, животът е хубав
-
Написано е с широка усмивка приятели.Не бих направила нещо такова.Ценя и се радвам на живота,такъв шарен изпълнен с любов и сълзи.
-
Много ми беше приятно да прочета. Какъвто и да е изборът, важното е да не забравяме да се вържем за някой ластик.
-
Приятелко, съгласен съм със заключението, но нека не ни се налага да вземаме такъв избор. Привет!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Нека любовта те води!
Прочетох прекрасните думи под творбата на Симо! Не биваше да ги триеш!