- Пиер, ..Пиер - извика Шарлот в съня си и се ококори...

- Да , тук съм,... какво сънува,.. наспа ли се..- попитах тихичко

- Сънувах, че си някъде пред мен,.. аз бягам да те стигна и все не успявам..- ръката й ме погали

по лицето, по гърдите ми,...продължи надолу - И защо сме се скрили под тези завивки,.. денем скрити в дрехите си, нощем под завивките,...само си представяме какъв е другият човек до нас...

И  с един жест отметна завивката...слънчев лъч се прокрадна изпод завесата.

Сега имах възможността да я разгледам гола,...все още стройна, макар и на 37 години,.. малко коремче, добре изглеждащи млечно бели бедра, стиснати, сякаш пазещи триъгълника...

Помилвах гърдите й,  още стегнати и настръхнали...

Разучаваше ме и тя,..пръстчетата й нежно ме докосваха,..., играеха си , сякаш да се уверят, че нещото ми е там и е в готовност...

Любовната игра започна,.. отначало  плахо, после и двамата добихме смелост,.. още по-смело...

Радостни стонове изпълниха стаята,.. мятахме се като риби на сухо из леглото...

Уморени от любов, лежахме отпуснати, без да се срамуваме от голотата си..

         След седмица в любовен захлас се прибрах в Атина...

Разказах  на мама и кака всичко  за Мари-Елен, .. за изненадата с къщата й, за Шарлот...

- Е, не й ли дойде на ум, - подхвърли кака-снаха  - Осиновявате единия от нашите синове по неин избор и сте готови,.. а ние с батко ти ще си направим друго..

- Е, не си ли малко старичка, та да раждаш ма - подхвърли мама

- Мамо маа, ще вземем някоя по-млада под наем за батко му - опита се да разведри обстановката кака

Погледнах мама, очите й бяха насълзени,.. едри капки сълзи се стичаха по страните й...

подсмърчаше и тихичко хлипаше

- Горкото  момиче,.. от всичко на света, това ли можа да избереш...Горкото дете...

Кака-снаха подсмърчайки и бършейки сълзите си се затътри към етажа си...

Даже и птиченцата в кафеза си не чуруликаха...

Не трепкаха нито листенца, нито цветчета по жасмина...

Слънцето примигна няколко пъти и се скри зад облаците...

         Няколко дни вървях като призрак из къщи,.. криех се от племенниците си, от закачките им.

         Вечер гледах ярките звезди,.. ето Мари-Елен бе направила своя избор, тръгна по трънливият

път на неизвестното, ...Шарлот, бе избрала  аскетичният живот за да е всеотдайна на своята

приятелка,... дали изборът на Шарлот сега е правилен, да изпълни молбата на Мари-Елен да бъдем заедно,... ще можем ли да оправдаем доверието й.

         Какъв да бъде моят избор...

         Утрото беше слънчево, небето синееше безоблачно...

         Нали денят се познавал от сутринта...До мен Шарлот разномерно  дишаше, усмихната в съня си,.. две минути до алармата на часовника, изключих я и станах тихичко...

Отидох до детската стая

- Мари-Елен -  нежно погалих  ходилцето й - Ставай кукличката ми , и днес си на училище...

Обличай се и на закуска,.. А аз ще събудя и Жан-Пиер...

- Ей, Жан-Пиер, поспаланко,.. ставай, ще закъснеем за училище...

Приготвих им раничките, помогнах да се облекат

- Деца, закуските ви са в раничките,.. и тъй като сте добри и послушни  деца, утре отиваме в Зоопарка, а после при дядо и баба в къщата им в Брюксел, сигурно са приготвили любимите ви сладкиши... Тихичко да не разбудим мама Шарлот...

Изпратих децата до училищния автобус и се върнах в спалнята...

Какво ли сънуваше Шарлот,... все така усмихната...

Проврях ръка под завивката, нежно  галех бедрата й,.. целунах бузката й...

- Пиер, имаме ли време - сънено попита тя - Аз мога да отворя и по-късно, но ти...

Няма ли да се питат във фирмата, къде е шефът...

- Шарлот, не бързам за никъде,. имам да ползувам компенсация,...- засмях се

- О, събличай се тогава и лягай до мен, да ти покажа какво сънувах...

            Слънчеви лъчи се прокрадваха и посипваха сякаш със злато изморените ни тела, все още вплетени едно в друго....

........................................КРАЙ ................