12 авг. 2011 г., 11:39

Изгубено време

1.5K 0 2
1 мин за четене

 

                                    Изгубен в свойте си мисли...

                                    Аз пътувам, забравен във времето!

                                    Без да търся смисъла, който съществува -

                 само в онези умове на безпричинните утра на  самоунищожението.

                                    Обичам да гледам празния залез.

                                     И да се оплитам в лъжите ти, момиче.

                                     Аз съм пиян самотник на изгубените си мечти.

                                     Чувствам се объркан и кален!

                                       Въпреки празните погледи.

                                       Встрани от пътя...

                          Сред семена от татул е разпръсната стълба от прозрачно стъкло.

                                     Аз оставих свещта запалена и тръгнах!

                                     В душата си събирах отчаяните, хиляди утра.

                                     И докато си рисувах по напуканата от сушата земя, се оплетох

                                     в мрежа от бодли.

                                     Човек свиква с какво ли не!

                        Примирих се и аз с ("Полета на птицата с прекършени криле")!

                                      Догоних вечерта и се опитвах да забравя,

                                     като се потопих в самозабравата, докато не изгубих контрол

                                     над себе си!

                                      Когато отново почувствах студ, вече бях тръгнал...

                                     По следите на неизвестността...

 

 

                       *

             Спокойствието е наистина хубаво, зареждащо чувство!

              Самотата дава увереността. Не знам какво ще излезе от всичко?

            От целия този Живот... от умората! Нужна ли е толкова много болка?

 

                   * *

           Често смисълът е толкова изгубен.

          В такива моменти не обичам да се правя на умен!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Петко Петков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Самотата дава увереността..., но не винаги! Поздрав!
  • А, дали е изгубено времето?...
    Много ми хареса,особено финала!Често си задавам тези въпроси и това,че остават без отговор не ми дава мира.

Выбор редактора

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

50 лева на час 🇧🇬

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...