Изгубен в свойте си мисли...
Аз пътувам, забравен във времето!
Без да търся смисъла, който съществува -
само в онези умове на безпричинните утра на самоунищожението.
Обичам да гледам празния залез.
И да се оплитам в лъжите ти, момиче.
Аз съм пиян самотник на изгубените си мечти.
Чувствам се объркан и кален!
Въпреки празните погледи.
Встрани от пътя...
Сред семена от татул е разпръсната стълба от прозрачно стъкло.
Аз оставих свещта запалена и тръгнах! ...