12.08.2011 г., 11:39

Изгубено време

1.5K 0 2
1 мин за четене

 

                                    Изгубен в свойте си мисли...

                                    Аз пътувам, забравен във времето!

                                    Без да търся смисъла, който съществува -

                 само в онези умове на безпричинните утра на  самоунищожението.

                                    Обичам да гледам празния залез.

                                     И да се оплитам в лъжите ти, момиче.

                                     Аз съм пиян самотник на изгубените си мечти.

                                     Чувствам се объркан и кален!

                                       Въпреки празните погледи.

                                       Встрани от пътя...

                          Сред семена от татул е разпръсната стълба от прозрачно стъкло.

                                     Аз оставих свещта запалена и тръгнах!

                                     В душата си събирах отчаяните, хиляди утра.

                                     И докато си рисувах по напуканата от сушата земя, се оплетох

                                     в мрежа от бодли.

                                     Човек свиква с какво ли не!

                        Примирих се и аз с ("Полета на птицата с прекършени криле")!

                                      Догоних вечерта и се опитвах да забравя,

                                     като се потопих в самозабравата, докато не изгубих контрол

                                     над себе си!

                                      Когато отново почувствах студ, вече бях тръгнал...

                                     По следите на неизвестността...

 

 

                       *

             Спокойствието е наистина хубаво, зареждащо чувство!

              Самотата дава увереността. Не знам какво ще излезе от всичко?

            От целия този Живот... от умората! Нужна ли е толкова много болка?

 

                   * *

           Често смисълът е толкова изгубен.

          В такива моменти не обичам да се правя на умен!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петко Петков Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Самотата дава увереността..., но не винаги! Поздрав!
  • А, дали е изгубено времето?...
    Много ми хареса,особено финала!Често си задавам тези въпроси и това,че остават без отговор не ми дава мира.

Избор на редактора

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Не поглеждай назад

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...