... Прибрах се общежитието и седнах на пода. Притварям очи: в съзнанието от само себе си започват да изскачат думи, всъщност това е техника, приписвана на самия Гуатама от рода Шакямуни, по-известен като Буда: Правя дълго вдишване. Правя дълго издишване. Правя късо вдишване. Правя късо издишване. Усещам дишането си - вдишвам навътре. Усещам дишането си - издишвам навън. Тялото ми се отпуска - вдишвам навътре. Тялото ми се отпуска - издишвам навън. Усещам тялото си - вдишвам навътре. Усещам тялото си - издишвам навън. Какво спокойно усещане - вдишвам навътре. Какво спокойно усещане – издишвам навън. Следвам мислите си - вдишвам навътре. Следвам мислите си - издишвам навън. Контролирам мислите си - вдишвам навътре. Контролирам мислите си - издишвам навън. Аз се отпускам - вдишвам навътре. Аз се отпускам - издишвам навън. Спокойствие и тишина - вдишвам навътре. Спокойствие и тишина - издишвам навън. Тази техника се повтаря десетки, после стотици, хиляди пъти... Започнах отново тренировки; навлязох в съзнанието: познатия тунел, в който се движех със страхотна скорост - мъдреците го наричат преминаване през собственото си невежество. Излязох отвъд, пред мен стоеше това, което окултистите наричат низш астрал; изведнъж пред мен се появи купчина злато - никога не съм бил привързан към него - с безразличие го отминах, но малко по-късно нервите ми бяха поставени на изпитание, тъй като пред мен се изпречи страхотно красива гола мадама с разтворени крака. Не, не! - извиках и закрих с ръка очите си, понеже усещах, че ако се наместя между краката и пътуването ще свърши. Отминах я и продължих да се изкачвам към по-светли и висши сфери; виждах ярки и светли същества, идващи от слънцето. В този момент някакъв глас в мен проговори. - Искаш ли да отидеш и да живееш при тях на слънцето? В миг през подсъзнанието ми се даде да видя живота, който се водеше там: много по-висш и на по-фино измерение от земния. Това ли исках? Не, искам повече - отвърнах. Къде искаш да отидеш - проехтя гласът отново в мен. Пред себе си виждах същества от бяла светлина, движещи се нагоре, виждах милионите галактики и в мига, в който отправях взор към някоя от тях, получавах интуитивен отговор - прозрение за живота, който се водеше там. Съзнавах, че моето ниво на съзнание, далеч не съм дорасъл до този висш духовен свят, който обитаваха тези същества, бях на светлинни години от техния свят. Изведнъж пак се намерих в стаята си, обзе ме голямо разочарование, че отново бях на земята. Хрумна ми да грабна първия попаднал ми нож и да го забия в сърцето си, за да се махна час по-скоро от този низш и грубо материален свят. Не исках да стоя и минута повече тук. В този момент с гръмотевичен глас се разнесе гласът на Учителя: - Защо искаш да избягаш от себе си! Защо вместо да минеш през проблема, искаш да го заобиколиш. - Проблемът е в твоя ум, разбий своя ум и си свободен! Отминавай нещата, каквато и форма да приемат, и ти ще стигнеш до Златния храм! Посрещай ги, но не ги следвай... Приемай ги, но бъди безразличен към тях, остави ги да минават през теб и ти ще стигнеш до Него. Не се страхувай от злото по пътя, което ще срещнеш, защото не може да навреди на онзи, който вече е свободен от него! Надмогни илюзията на формите и осъзнай, че си вечен, че не си нищо друго, освен той. Ти не си нищо, освен той. Ти не си нищо, освен той. - ехтеше гласът.