- Брина?

- Да, Бьорн?

- Мислиш ли, че има По-Добро Място?

- Не.

Настъпи кратка пауза, по време на която Брина се самопретърсваше за цигари, Бьорн й даде една от своите и й запали, тя въздъхна благодарно, той погледна в стил винаги-можеш-да-разчиташ-на-мен и други сантименталности. Все пак се намираха на покрива на Изоставената Къща в Града на Тепетата. Бяха си взели всичко необходимо – одеалата със сърчица, термуса с чай, както и другия термус – с кафе, музика, списания, две шишета водка ванилия, много, много цигари, всичките си плюшени играчки (включително и вудукуклата на Контрабасиста, която стоеше настрани от другите някак самотна и засрамена, толкова Настрани).

- Вчера ти звънях – рече Бьорн и гласът му натежаваше от укор. Впрочем гласът на Бьорн имаше свойството да натежава дори при най-малката смяна на атмосферни условия, ала все пак тук ставаше въпрос за продължително и многократно звънене в една тясна телефонна будка в Най-Голямата Буря на Света.

- О, съжалявам! Бях заспала!

Бьорн повдигна едната си вежда високо, отдръпна от цигарата си и изпусна като човек, който пуши от години, а всъщност пушеше от един ден и промърмори замислено:

- Я! Аз пък си мислех, че злото никога не спи, защото знаеш, когато аз мисля, колкото и рядко да ми се случва (почти нула пъти и една четвърт на всеки две вечности), то е вярно по някакъв необратим и неумолим начин! Освен това всеки път като си припомням, това ми дава усещане за сигурност, нали се сещаш...

Сега бе ред на Брина да го погледне изненадано:

- A пък аз бях останала с впечатление, че ти си един от най-несигурните хора Въобще...

- Е, именно де – заоправдава се Бьорн.

- Тоест от факта, че си несигурен, би трябвало да следва, че няма абсолютно нищо, което да може да ти даде сигурност, нали?

- Мразя, когато задълбаваш във философската страна на нещата.

- Нещата нямат философска страна. Нещата просто са философски, както и да ги погледнеш, просто зависи дали искаш да видиш, че са такива или не... наздраве, за което – натърти Брина и отпи от водката с ванилия.

- Училището е Машина за Убиване на Време – реши да смени темата Бьорн.

- Вече сме говорили за това...

- Около 603 пъти, мисля.

- Всъщност да – Брина се съгласи някак в стил мисли-си-че-си-победил-аз-просто-те-оставям-да-се-забавляваш-защото-съм-по-силна-и-това-ме-забавлява-още-повече.

Дали беше изгревът или залезът, това никой от тях не знаеше, защото бяха стояли тук в продължение на много дни и загубиха представа за Времето.

- Имам изненада за теб – рече с коренно различна интонация Брина и очите и светнаха.

- Че си станала лесбийка? – попита с детско любопитство Бьорн.

- Стига глупости – отсече Брина и направи най-отегчената физиономия, на която бе способно човешко същество.

- Така пише в профила ти – оправда се като малко детенце Бьо.

Брина направи кратка пауза и добави:

- В профила ми пише още, че съм четиринадесет годишно момче, но halas…

Бьорн направи безмълвна наздравица сам със себе си по този повод и надигна шишето с водка ванилия.

- Не, изненадата е нещо още по-приятно – гласът на Брина ставаше все по-жизнерадостен – В Събота ще идвам в Града на Мъдростта.

Бьорн се усмихна в знак на одобрение.

- Абе все се чудя, защо по дяволите, Градът на Мъдростта?! Не можаха ли да измислят нещо още по-тъпо, в смисъл... Например да го нарекат...

- София? – предложи Брина.

- Да, представяш ли си ако го бяха нарекли... София?!

Двамата се засмяха. Неизвестното количество алкохол, цигари, недоспиване и песните на Placebo оказваха ефекта си.

- Мисля, че вече можем да тръгваме.

- Вече? А играчките, няма ли да им е самотно?

- Те си имат всяка сама себе си... Което е сполучлива игра на думи, замисли се Бьо, докато се изправяше.

- Брина?

- Да, Бьорн?

- Мислиш ли, че има По-Добро Място?

- Не.

- Аз още повече.

... И скочиха от покрива.

Сега Къщата беше още по-изоставена.