- Брина?
- Да, Бьорн?
- Мислиш ли, че има По-Добро Място?
- Не.
Настъпи кратка пауза, по време на която Брина се самопретърсваше за цигари, Бьорн й даде една от своите и й запали, тя въздъхна благодарно, той погледна в стил винаги-можеш-да-разчиташ-на-мен и други сантименталности. Все пак се намираха на покрива на Изоставената Къща в Града на Тепетата. Бяха си взели всичко необходимо – одеалата със сърчица, термуса с чай, както и другия термус – с кафе, музика, списания, две шишета водка ванилия, много, много цигари, всичките си плюшени играчки (включително и вудукуклата на Контрабасиста, която стоеше настрани от другите някак самотна и засрамена, толкова Настрани).
- Вчера ти звънях – рече Бьорн и гласът му натежаваше от укор. Впрочем гласът на Бьорн имаше свойството да натежава дори при най-малката смяна на атмосферни условия, ала все пак тук ставаше въпрос за продължително и многократно звънене в една тясна телефонна будка в Най-Голямата Буря на Света.
- О, съжалявам! Бях заспала!
Б ...