Изпитание на волята, духа и обичта 6

             А сутринта синоптичка предупреди за горещо време до + 42 градуса.

- Нали имаш бански костюм, вече е горещо и ме е страх да не изгориш, започваме сутрин и вечер по два-три часа на слънце, после на сянка под смокинята. Имам крем ще те намажа...

- Като оня крем Дермантин, дето намазахме краката в Испания ли - прихна да се смее

- Нее, по-лош, против  слънчево изгаряне - схванах  веднага шегата.

Лъщеше цялата от слънцезащитния крем. Огледа се в големите прозорци на верандата, погледна ме

- Така не е честно, дай да те намажа и аз - пресегна взе флакона, пръскаше, размазваше.

Е, трябва да си от дърво за да останеш безчувствен от нежния допир на нежни дамски ръчички.

След секунди вече стенехме на надуваемия дюшек на верандата. Бяхме лъщящи като ония пехливани по мазните борби по панаирите, втривахме лосиона по телата си,... беше ни забавно.

Опитах се да отскоча, наближаваше избухването... Катрин силно се притискаше в мен, отскубнах се все пак навреме и кехлибарената  течност се сля с лосиона. Гледахме се като подивели, дишахме на пресекулки, усещахме слънчевата топлина по телата си.

За разлика от Катрин, аз излизах сутринта в 8 часа и се връщах в 16 и 30, а до 21 часа имаше време, време за всичко, и за плаж и за разходки из Атина.

За две седмици тя доби приятен загар и се кефеше в огледалото да се гледа какъв контраст има.

Не остана особено впечатлена от бозуки-таверна или рибна таверна, констатира веднага, че много е солено месото и лимоновият сок убива миризмата на  застояло, и настоя  тя да приготвя съботно-неделните менюта.

- Пит, какво ще кажеш да започна и аз работа - сериозно каза една вечер - Как работихме двамата заедно, помниш ли

- Помня разбира се, само че тук има една малка подробност, жените гъркини не работят, даже имат домашни помощнички, а те по цял ден пият кафе, ходят си на гости на приказки или обикалят из магазините

Погледна ме малко като '' Хайде де, не на мен тези...''

- Ами ще работим заедно

- Няма да те вземат, нямаш мустаци,... разработчиците сме само мъже

- И  не ви ли е скучно, само мъже...

- Не, защото всеки идва на работа, отвори компютъра, затвори компютъра и в 16 часа си тръгва, до другия ден. Искаш да работиш във фирма по почистването ли, цял ден с разни дезинфектанти и премаляла да се качваш на автобуса миришеща на хлорини. Извинявай, но не съм съгласен. Засега заработвам и за двамата, а и ще бъдем много далеч един от друг...

- Ама аз...- прекъсна ме Катрин

- Не. Даже и тези жени работят без договор по 2-3 часа тук, 2-3 часа там, за по 6-7 евро на час и се прибират в къщите си с последните автобуси

Дали беше удовлетворена или не от думите ми, но дойде, прегърна ме и само промълви

- Пит,... Пит.

Скоро забравихме за това улисани в нежностите .

                 Съботното утро обещаваше да е отново горещ летен ден. Климатикът  в другата стая приятно  жужукаше и повяваше хладинка.

- Пит, ти наистина ли ме харесваш

- Харесвам те разбира се, а ти...

- И аз,...а харесва ли ти, че в Англия работя на електрокар, и че живея в лодка.

- И това ми харесва, защото и ти не си някоя надута британка, която да има само претенции, харесвам те такава. Още повече, ние се допълваме във всичко и сме щастливи с малкото, за да му се радваме.

- Тези ти качества харесвам, ти си  различен от другите. Пит, искам... можем ли да си имаме детенце, достатъчно сме зрели за да го искаме и да бъдем семейство...

Всеки би сложил ръка на челото на жена, за да провери дали има температура та да говори така. Но ако оставим шегата настрана, наистина сме готови. Когато човек и здрав, и има  любящи хора

 около него, нищо не може да го спре, даже и да живее по-скромно.

- Да Катрин, всичко е в наши ръце,... обичам те наистина.

- Питър, и аз  истински те обичам

Ще ме извинява синоптичката за горещото време, но ние решаваме наш си горещ проблем.

И цял ден прекарахме на обич и вода, и на вода и обич...

А след тези ни признания станахме още по-внимателни и обичливи един към друг.

                   Летните месеци се изнизаха  бързо. И отново летище, целувки, махане с ръце.

Взех да намразявам летищата, или ендообразието в тях по-точно.

- Сега е твой ред да ми гостуваш, ще организирам среща с родителите си да се запознаете на живо.

Те, те знаят по снимки  или мои разкази за приключенията ни. Ще те чакам , Пит.

Последваха  СМС-и, Емайли, вайбър, със сродни съобщения, да понамали работата, да се пази от настинка, все пак сезонът на мъглите  ще  започвне.

                     И отново ранен полет от Атина. Отново чакащата ме Катрин. О, вече по-хубава, понаедряла ми се стори, размяна на дежурните комплименти и истински целувки.

- Пит, натоварена програма, отиваме в '' Тейлър'' за костюм, риза, обувки, вратовръзка, после у нас на лодката, около 17 часа трябва да сме при родителите ми, ще има и гости. А знаеш ли мис Джил и мама работят в един Университет, но в различни факултети и се открили на научен съвет.

Накупихме всичко и с Мини Купъра при лодката. Някаква черна кола бе паркирала на обичайното му място. Катрин спря на другата пътека.

Спалнята ни. Стиснах очи от удоволствие 

'' А тук е спалнята ни - усмихваше се тя пленително

Погледнах я и едва промълвих

- Катрин, това е оня дишащ жив спален чувал от поклонението...

- Да, това е. Благодаря ти за подаръка още веднъж, просто като съм уморена, почивам си в него и веднага заспивам. Искаш ли да... и без повече приказки голички след минути задрямахме уморени и щастливи в него ...''

- Хей, Пит...да ти покажа моята рокля - извади ме от приятния спомен гласеца на Катрин

Дълга червена рокля с голямо деколте, с моят златен медальон  с Атина Палада,  деколтето умело поприкрито с червена роза от плат, черни обувки с висок ток и чанта, липсва само шапката.

Позагледах я. Не е оптическа измама. Понапълняла е.

- Пит, ти си вторият който знае,... бременна съм, седмици ли да казвам или направо, виж, пипни тук...трябва да внимаваме.

Само я прихванах през раменете и завъртях няколко пъти. И двамата бяхме щастливи.

              По навик тръгнах към Мини Купъра.

- Пиит, нее, отиваме с Мерцедеса, другата ми кола, качвай се... - разсмя се тя

Къде са сега папараците. Мацка с дълга червена рокля, моя милост в черен костюм и черен лъскав  Мерцедес Е 350.

Катрин се шегуваше по пътя, смееше се, а аз като стъписан от всичко до този момент.

Поспряхме пред огромна желязна врата, тя автоматично се отвори и Мерцедеса навлезе по алеята. В дъното  сграда, замък в нов стил или реконструиран, огряна от лампи-прожектори.

Пред входа спрени няколко леки коли, тя спомена гости.

Да се връщаме докато не е станало късно...

Посрещна ни жена на средна възраст, с прошарена коса, понечи да вземе букетите цветя, които носех. Катрин й каза нещо, тя само се усмихна, и  тръгна пред нас.

- Пит, ще подариш твоя букет на мама, дай другия на мен, а табличката с другите два на Дороти.

Придружителката ни отвори огромна, масивна дървена двукрила врата.

О, небеса. В залата голяма маса с питиета и гости.

Гледах и не виждах, и не вярвах.... майка и татко, до тях Джил и батко Джордж, до мама две празни кресла, и лъчезарно усмихната лейди и сериозен сър,  до него свободно кресло.

Липсваше само церемониал майстор. Катрин ме побутна към масата, застанахме с лице към гостите

Поклонихме им се, с Катрин заобиколихме.

- Мис, благодаря ви за Питър - рече Катрин, подаде на мама букета и замряха в прегръдка

- Сър - обърна се към татко - Благодаря и на вас за Питър

Последваха  ръкопляскания.

Краката ми се подкосиха. Пристъпих към  майка й.

- Лейди, за мен е чест - подадох букета и я прегърнах

- Сър, радвам се да се запознаем, благодаря ви за Катрин.

И последва крепка прегръдка и с баща й.

Отново ръкопляскания.

Катрин се пресегна, взе букет от таблата

- Мис Джил, така се радвам, просто нямам думи.

 И двете жени замряха в прегръдка.

- Сър Джордж - последва сърдечно ръкостискане и прегръдка

Катрин застана до Дороти, взе таблата от ръцете й, подаде ми я без букета.

- Уважаеми гости, майко, татко,... да благодаря на  мис Дороти за всеотдайността й  към мен - подаде й букета, прегърнаха се, а Дороти се разплака - Дороти, мястото ти е сред нас, седни до татко.

                 Катрин ме хвана  сигурно за дланта и пристъпихме към нашите места

- Скъпи родители - обръщаше се тя с лице към всеки - Скъпи роднини, скъпа Дороти,...искам да ви кажа, че ние с Питър открихме обичта, вярата един в друг и искам благословията ви да станем семейство... Наздраве, скъпи мои...

Бурни възгласи   ''Честито...Наздраве''...''Успех в живота''

              Отпивахме от уискито и се наслаждавахме на шумотевицата.

следва....