Изпитание на волята, духа и обичта 1
Произведение от няколко части
-
525 1 10Проза » Рассказы, Другие
-
Проза » Рассказы, Другие
-
Проза » Рассказы, Другие
-
446 1 10Проза » Рассказы, Другие
-
Проза » Рассказы, Другие
.... или '' Пътят Ел Камино - Изпитание на волята, духа и обичта ''
Колата ни спря на транзитния паркинг, имаме ограничено време за безплатен престой, иначе било доста скъпо удоволствие да се шляеш и изпращаш някого из залата заминаващи.
- Така, да попитам само, паспорт, самолетен билет, документите за резервация на алберге, са у теб нали - питаше снаха ми Джил, и без да дочака отговор - От мен приятно пътуване и успех по маршрута до Сантяго де Компостело, Жордж, ще кажеш ли нещо
- И от мен приятно прекарване, обаждай се ако имаш възможност, не се напъвай по маршрута за два или три етапа на ден, имаш екипировка, налични евро в брой, ползвай само картата в евро , ако се наложи, обратен билет...Това е. Успех, брат ми.
Взех си раницата със спалния чувал, нещо като чантичка с фотоапарат, потупах се по гърдите, там бяха личните ми документи обвити в найлонова торбичка, 200 евро екстремни пари, в джоба на панталона мобилния. Прегърнах ги, изчаках да тръгнат, помахах им и поех към входа на летището.
Цял късмет, че беше Лутън, познавах го така да се каже и вместо да се мотая кое къде е, направо към входа на залата -заминаващи. Без малко да се сблъскаме с някаква госпожа или госпожица, също с голяма туристическа раница. А вече съм учтив, нали съм джентълмен, усмихнах се любезно, посочих отворената врата. Е, набързо смънках нещо за мамата, ако толкова си бързала, да си дошла по-рано.
Особата ми се усмихна любезно и също посочи входа с ръка, че ми дава път. Оставаше от даване на предимство, да се сблъскаме на вратата, не че няма място за 5-6 човека, но думата е такава.
Погледнах я. Подстригана като послушница, монахиня,... защо като, може да е такава, язък си за хубавото момиче.
Нямаше време за повече подробности и любезности. Вървеше пред мен. Браво, изпъната и все едно пристъпя като в безтегловност, вероятно е с божията помощ.
Редиците за приемане на багажа бяха успоредни. Тя изглежда ме е загледала, погледите ни се срещнаха, тя отново се усмихна доброжелателно, примърда устни, вероятно си казва молитвата да не я спрат за хашиша, ами за медицинска цел ми е.
Служител провери багажа ми на скенер, залепи стикери по тях, частта за мен залепи на самолетния билет. Събух обувките и ги пуснах по скенера, мдаа, в дебелите подметки с грайфери има опасен товар, после металотърсача по тялото ми не изписука, рамката също, като преминавах.
Така, паспорт, билет, флайд купон и съм ОК.
Огледах се в залата за информационното табло, няма го номера на самолета за Барселона. От безмитните магазини какво да си взема, уиски, водка, дават в самолета, еха три големи триъгълни шоколади ''Тублерон'', нали ще вървя по неравни пътища.
Къде се потопи ангела, по прическата ще я открия. От магазин в магазин, от щанд на щанд, шаренотията и ярките светлини ме превзеха, е и продавачките де, с някакви вързани шалчета по врата, а униформата им поразкопчана, ама има какво да показват. План за действие, тоалетна, на крак едно кафе-еспресо и гледам информационното табло.
Ето го, изход 7,... ескалатор, нова проверка на паспорт, билет, купон и съм в залата преди ръкава.
Загледах се в спортно предаване по един монитор, и не след дълго стюардесата ни покани към ръкава и самолета, друга вътре като разпределителка ни указваше местата според флайт-купона.
Настаних се и тъй като пътувам със самолет за не знам кой си път, взех диплянката за аварийните изходи, как се слага багажа в кутиите над нас,... аа, и тук няма забележка да не отваряме прозорците защото можем да настинем...
И о, чудеса , '' причудливата прическа '' я настаниха до мен. Усмихнахме се взаимно.
Стюардесите започнаха своя ритуал по обясненията, последва ''закопчайте коланите'', бръз преглед от тях по седалките, дали молбата-заповед е изпълнена.
Самолетът избуча, набра скорост и се понесе над къщите...
Стюардесите с количка бяха до нас
- Какво ще обичате - ни попитаха
- Госпожо - отново великодушно посочих спътницата си, нали самолетът черпи
- О, още съм госпожица - засмя се тя - Но един джин би ме успокоил, нали има пред стартова треска
- Ами щом джин помага, и на мен същото, ако обичате.
Отпивахме мълчаливо, макар и крадешком да се наблюдавахме.
Послушница ще да е, едва-едва близва, е колко са 50 милилитра и свършиха бързо, да повторим ли,... да, ама в бара на летището.
- Извинете, чувствам се некомфортно, мога ли да подремна, няма да ви разсърдя, нали
Типичната английска учтивост. Усмихнах се и кимнах с глава. Сложих слушалка на ушите си, някакви балади и блусове набарах по радиото, притворих очи в захлас.
Отдавна мечтаех да извървя пътя Ел Камино. Отначало ми се струваше трудно начинание, около 900 километра, все пак ходящ здрав човек изминава 5-6 километра в час, маратонците пробягват 42 клм 195 метра за малко над два часа. Трябва да тренирам и да вървя 8-9 часа, значи по 50 километра да изминавам дневно, едни казват било трудно, други безсмислено самомъчение.
Споменах на няколко колеги, беше голям ентусиазъм, а охладняването още по-бързо. Мотивираха се от отпуски, до парични разходи за нищо, загуба на време и за какво да ходя толкова пеша, пък и ние сме православни християни, а оня отшелник католик или нещо подобно. Но струва ми се причината беше слабата им физичеса подготовка и лишения толкова време от светски живот, мацки, партита.
И останах сам. Започнах по-усилени тренировки, бягане, плуване, колоездене. Даже и тогавашната ми приятелката се възмути и ме обвини '' Ти си обсебен от идеята си, не искам само секса да ни събира, искам да ходим на партита, на концерти или на плаж ...'' и се разделихме, поздравявахме се вяло ако се срещнем из офисите на Управлението.
Бях споменал на батко Жордж, чист си Георги, Гошо по нашенски, и на жена му Джил, англичанка, за намеренията ми. Веднага намериха батков колега, запален пешеходец и бил по тези места. Отскочих при него в Хитчин, все едно отивам на село при баба и дядо, браво на човека, описал всичко като пътепис ли, като ръководство ли, къде какво има за гледане, храна, спане, придвижване по маршрута.
Спомена, че трябва да има нощувки в хотели, техните алберге, защото не можело 3-4 седмици да ходиш некъпан и без нормална почивка. После заедно събрахме оборудването, от двоен спален чувал до дузина безопасни игли.
'' - Малък и голям туристически нож и брадвичка ще се купиш в Испания, найлон и инпрегнирано платно, алуминиева три литрова тенджера да си преваряваш вода за пиене, аспирин, алергозан, пак от там си купи. Чистото бельо, чорапи, дрехи е найлонови пликове, замърсеното можеш да го изпереш в албергите, и трябва да си добре физически подготвен...Можеш да пътуваш в голяма или по-малка група, можеш и сам, ако не те е страх да нощуваш навън сам. Аз съм минал и по Френския и по Португалския маршрути и не съм срещал лоши хора или зверове, лисици, чакали, вечер обезателно запалвай огън. По твоя преценка можеш да наемеш велосипед и да имаш повече време да разглеждаш забележителности из селцата или просто да си починеш. Храна има навсякъде, но не яж и не пий онова, което не познаваш...''
И ето ме на, летя, придрямвам и слушам музика...Нежно побутване по рамото
- Господине, моля настанете се удобно, след 30 минути кацаме,... закопчейте колана - гласът на стюардесата
Същото и към пасажерката ми. Уж спеше, а даже не се протегна лениво, английска му работа. Самолетът се приземи. Кратко съобщение по уредбата за добре дошли, заповядайте отново, температура на въздуха и т.н.
Докато се окопитя, пасажерката ми бе изчезнала.
Отново обичайните проверки и съм на испанска земя. Стисках в ръка адреса на хотела, хайде за тежест с такси, макар автобуса да е отсреща и има спирка до хотела.
Отново проверка на рецепцията, име, стая, две нощувки.
Накупих ножовете, брадвичка, найлоново фолио, промазан плат, тенджера, медикаменти. Не направих на никого впечатление в хотела с чудноватите си покупки, попитах на рецепцията за туристическата фирма и че ще съм участник в пътя Ел Камино.
- Ние имаме маршрутно такси, тръгва от тук, през още два хотела взема участници ако има , и до туристическата агенция. Ще ви събудим в 8 сутринта, в 9 тръгва - ме информираха.
Модерно микробусче, товарна част, пасажерска част, панорамен покрив.
На следващия хотел се качи с багажа си ''монахинята'', хайде ''прическата''. Поздрави смутено.
- Добро утро, наспахте ли се госпожице - хумористично попитах
- Даа, а вие ...- отвърна в същия тон
- Аз съм Питър, Пит - и подадох ръка
- А аз, Катрин,...Катрин Морисън - стисна здраво ръката ми - Извинявай за в самолета, просто се колебаех да се върна или да продължа
- И какво избрахте - засмях се
- Ааа, няма да се върна, това ще е изпитание за мен, на духа и тялото ми. Искате ли да бъдем заедно в това изпитание, но с условие, че когато искате може да ме зарежете.
- Ей, много сурово наказание, а изпитанието къде оставихте - засмях се дружелюбно.
В малка заличка представител на туристическата агенция ни приветства, провери и тук имена, такси, застраховки, връчи после поименни поклоннически паспорти, които трябва да подпечатваме по маршрута и да представим на финала в Сантяго де Компостела, и ще получим сертификат. А защо и да не ни връчат и Нобелов...
- А сега ще дойде линейният автобус, за съжаление нашият микробус се развали и още не е готов за път. Ще слезете в следващото селище, там има алберге, така де общежитие, имате нощувка. А на другия ден Хосе екскурзоводът ще ви поеме по маршрута.
Качихме се в нещо като подобие на автобус.
следва...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Petar stoyanov Все права защищены
