15 окт. 2008 г., 23:01

Изплакано

1.3K 0 4
И така, денят сменя нощта. И  обратно. И до безкрай. Или поне е близо до безкрая. Тази нощ пак легнах до теб. Беше студено. Много студено. Разкъсан между минало и бъдеще, ти лежиш до мен и ти е студено. А аз не мога да те стопля.
И прозорците са студени. Изрисувани от хладните пръсти на зимата, те не дават утеха. Къде да те търся? Тук ли си? Уж говориш, а мълчание, трупано с години, се прокрадва в думите ти. И ги убива. Снощи плаках. Странно е... Правиш ме щастлива, а така често ми се плаче...
  Иска ми се да измия болката ти със сълзите си, да заслепя спомените ти с усмивката си... А ти говориш... мълчаливо. В жестовете ти напират стари навици и позабравени привички. Мен ли обичаш?
  Пропадам понякога, докато търся отражението си в очите ти. Там ли съм? А ти къде си? Малка се чувствам и слаба. Почти безпомощна пред онази пропаст, която държиш старателно затворена (заровена?) в съзнанието си. Чувам гласове от там в тъмнината на нощта. Тогава те притискам до себе си, гоня духовете с дъха си и се надпреварвам с времето.
  Времето, което те е белязало.

януари, 2006

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...