15.10.2008 г., 23:01

Изплакано

1.3K 0 4
И така, денят сменя нощта. И  обратно. И до безкрай. Или поне е близо до безкрая. Тази нощ пак легнах до теб. Беше студено. Много студено. Разкъсан между минало и бъдеще, ти лежиш до мен и ти е студено. А аз не мога да те стопля.
И прозорците са студени. Изрисувани от хладните пръсти на зимата, те не дават утеха. Къде да те търся? Тук ли си? Уж говориш, а мълчание, трупано с години, се прокрадва в думите ти. И ги убива. Снощи плаках. Странно е... Правиш ме щастлива, а така често ми се плаче...
  Иска ми се да измия болката ти със сълзите си, да заслепя спомените ти с усмивката си... А ти говориш... мълчаливо. В жестовете ти напират стари навици и позабравени привички. Мен ли обичаш?
  Пропадам понякога, докато търся отражението си в очите ти. Там ли съм? А ти къде си? Малка се чувствам и слаба. Почти безпомощна пред онази пропаст, която държиш старателно затворена (заровена?) в съзнанието си. Чувам гласове от там в тъмнината на нощта. Тогава те притискам до себе си, гоня духовете с дъха си и се надпреварвам с времето.
  Времето, което те е белязало.

януари, 2006

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовен случай

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Хрумна й на шапката

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...