22 апр. 2016 г., 08:31

Изповед 

  Проза
1570 0 0
6 мин за четене
Изпепеляваше ме! Всеки път, когато ме докосваше, ме изпепеляваше. Превръщах се в пепел. Но както фениксът се преражда от пепелта, така и аз се раждах отново!
Всеки път се опитвах да се предам на всяко докосване, да изживея с теб всеки трепет на тялото ти, да попия всяка гореща целувка. Толкова силно желаех устните ти – парещи и копнеещи. Седнала в скута ми бавно отместваш глава назад, нежните вълни в косите ти се полюшват, отваряш леко устни за да си поемеш глътка въздух. Миг, който не мога да забравя. Запечатал се е тъй силно в съзнанието и спомените ми, че едва ли мога да изтрия. Но де да беше само той. Бих дал всичко, за да забравя. Но не мога. Още си пред очите ми. Още си в съзнанието ми. Как лежиш върху червения сатен. Как заравяш глава, за да приглушиш стоновете, изтръгващи се от дълбините в теб. Как стискайки чаршафите и забиваш нокти във възглавницата, не можеш да контролираш надигащата се луда страст в теб. Всяко мускулче се изпъва като струна, мократа ти кожа потрупва от екст ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Тя Все права защищены

Предложения
: ??:??