Apr 22, 2016, 8:31 AM

Изповед 

  Prose
1455 0 0
6 мин reading

 

Изпепеляваше ме! Всеки път, когато ме докосваше, ме изпепеляваше. Превръщах се в пепел. Но както фениксът се преражда от пепелта, така и аз се раждах отново!

Всеки път се опитвах да се предам на всяко докосване, да изживея с теб всеки трепет на тялото ти, да попия всяка гореща целувка. Толкова силно желаех устните ти – парещи и копнеещи. Седнала в скута ми бавно отместваш глава назад, нежните вълни в косите ти се полюшват, отваряш леко устни за да си поемеш глътка въздух. Миг, който не мога да забравя. Запечатал се е тъй силно в съзнанието и спомените ми, че едва ли мога да изтрия. Но де да беше само той. Бих дал всичко, за да забравя. Но не мога. Още си пред очите ми. Още си в съзнанието ми. Как лежиш върху червения сатен. Как заравяш глава, за да приглушиш стоновете, изтръгващи се от дълбините в теб. Как стискайки чаршафите и забиваш нокти във възглавницата, не можеш да контролираш надигащата се луда страст в теб. Всяко мускулче се изпъва като струна, мократа ти кожа потрупва от екстаза, обладал тялото ти. Най – красивата гледка – нежно изпълнена от мен, но със същата страст, с която ти изпълваше всяка частица от мен. Галех нежната ти кожа, а ти потръпваше при всеки лек допир. Виждах как очите ти се притварят, за да се насладиш на всеки допир, на всяка ласка, на всяко докосване.

Отваряш очи. Нежни и пълни с копнеж. Копнеж по мен и никой друг. Виждам искрицата в тях, горящия пламък. Онзи закачлив и палав поглед искащ още и още. Не съм бил с жена като теб – тъй нежна и същевременно дива, тъй обладаваща и подчинена на мен, тъй ненаситна. А ти помниш ли? Помниш ли как нежно се плъзваш към мен, как тежко дишаше от всеки тласък! Помниш ли как шепнех, миличка, как леко целувах парещата ти кожа, как те докосвах! Аз помня всичко. Виждам всичко. Виждам теб.

Сега стоиш пред пред мен. Тъй строго и изпитателно ме гледаш. Но тялото ти говори по – добре от теб. Харесвам неговия език. Потрепваш само като се движа около теб. Изтръпваш, когато ти говоря по онзи наш начин. Усещаш напрежението във въздуха. Толкова силно ме желаеш точно сега, че дори не можеш да го скриеш. Познавам те, познавам тялото ти, познавам всяко потрепване. Прехапваш устната си, за да скриеш напиращото желание. И ти го усещаш. Усещаш как искам да те притисна до стената, да хвана ръцете ти, за да не се съпротивляваш, да плъзна ръка по оголената ти шия. Вкусваш дори целувката, която неистово желаеш. Усещаш как бавно плъзвам ръка по нежната огнено червена коприна. Да, твърде силно ме искаш, дори повече отколкото можех да предположа. Само докато ти говоря трепваш. Представяш си всичко. Как заравям пръсти в косите ти, за да не се опиташ да избягаш. Как ги дръпвам назад, а ти като струна се изпъваш пред мен. Разтваряш леко устни, приканвайки моите към тях. Но не, не бих те целунал сега. Не още. Умоляваше ме с очи, пламъкът се превръща за миг в изпепеляващ огън. Бавно се доближавам до шията ти и тихичко шепна до нея. Усещаш дъха ми, както винаги си го усещала. Всичко в теб пулсира. Дори капчици пот избиват по гърба ти. Искаше ме, толкова силно. Едва докосвам устните ти, а ти се предаваш, оставяш се в ръцете ми. Бавно отпускаш глава, а от съпротивата на разума ти няма и следа. Понасям те там, където си моя и само моя. Там, където разбирам всяка дума без да говориш, там където никой друг не може да те заведе. Нежно те полагам на черния сатен, а ти не откъсваш поглед от мен. Всяка част от теб тръпне в очакване. Очакване за мен. Очакване отново да ме имаш. Но не и този път. Поне веднъж аз ще бъда този, който ще има теб. Ще бъдеш в моите ръце и изцяло моя. За всеки трепет на тялото ти ще бъда аз виновника,ще правя с теб това, в което съм най – добър.ще те накарам да се предадеш на желанието, на екстаза, на мен, на себе си.

С едва доловими стъпки се доближавам до теб. Плавно лягам до горещото ти тяло. Смъквам червената презрамка и с леки целувки описвам пътя на ръката си. А ти не спираш да ме гледаш с онзи до болка познат поглед. Изпиваш ме само с очи, докато плъзвам червената коприна по тялото ти. Не бих забравил този момент, дори да искам. Така копнеещо потръпваш при всеки допир. Така познато чувство, така желано и изпепеляващо. Не мога да спра да те гледам. Наслаждавам се на всеки сантиметър от теб. Толкова добре те познавам, така добре знам как да те докосна, за да изтръпне всяка частица от теб. Не е изчезнала нито страстта, нито желанието да си моя. Телата ни говорят без думи. Единствения език, на който се разбират. Тази наслада да те откъсна от света е храна за душата ми. Обичам, когато се опитваш да се съпротивляваш, обичам да ми казваш „не”, когато всичко в теб крещи обратното, обичам да те притежавам, обичам аз да бъда причината за щастието и пламъка в очите ти. Обичам да вдишваш бавно и тежко, да усещам дъха ти по кожата си. Така опияняващо, така предричащо. Желая те! Желая да имам тялото ти, съзнанието ти, всичко твое.

Но защо точно теб, защо точно ти, защо не можех да устоя на аромата в косите ти, на страстта изписана върху теб. Не знам. Знам само, че те искам тук и сега, по – силно от всякога. Искам бавно да се плъзна в теб, да усетя всичко в теб, да усетя огъня, който гори в теб. Огънят, който в този момент е по – силен от всичко. Мога да почувствам всяка част от теб, всеки милиметър, който ме обгръща. Не мога да спра, вече не. Отново си моя, отново те имам, отново те усещам. Не бих заменил това за нищо друго. Ти моя прекрасна и обсебваща, ти неповторима и непоправима. Не спирам да гледам как отместваш глава и как облизваш сладките си устни всеки път, когато те изпълвам изцяло. Звукът от стоновете ти отекват в главата ми и пробуждат страстта все повече и все по – неудържимо. Искам и още и още. А ти не спираше да повтаряш името ми, не спираше да ме молиш да продължа да обладавам тялото ти и всичко твое. Не спираш да забиваш алените си нокти в кожата ми. Бях забравил тази сладка болка. Обгръщаш тялото ми с крака, за да ме придърпаш към себе си, за да усетиш кожата му върху своята. Да разбереш дали отново ще се предам на обладаващата страст, която струи от теб. Искаш да видиш безсилието в очите ми. Но сега, миличка, ти си безсилната. Единственото, което можеш да направиш, е да се оставиш на желанието да ти върна всяко трепване причинено от теб. Искам да се сринеш от нарастващата възбуда. Искам да подчиня всичко твое и да бъдеш играчка в ръцете ми точно по същия начин, по който аз бях в твоите. Искам да манипулирам с целувки дишането ти, да виждам как надигаш гърди в стремежа си към поредната глътка въздух. Искам да направя това, което ти правеше с мен.да те накарам да забравиш дори коя си, да те накарам да вкусиш всеки момент на наслада, да се молиш мига никога да не свърши. Ще се гърчиш в ръцете ми, както аз в твоите. Ще продължа да те изпълвам изцяло до момента, в който искаш всичко в теб да избухне. И точно в този момент ще спра. Ще спра не за да те накажа, а за да удвоя удоволствието.

© Тя All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??