Усмивка от предишен ден...
Но вече знам - не всичко се върти около мен!
Беше хубаво тогава, помниш ли?
Онази слънчева разходка със приятели...
И ти беше там. Завиждах ти. Завиждах ти, защото всички бяха около теб. Защото всички те ограждаха с вниманието си. А аз бях излишната... поредната теглилка, завързана на шията на майка ми. Поне така се чувствах.
Знаех, че на теб ти трябват грижи... знаех, че си болен... знаех, че те боли...
Но, прости ми - не разбирах! Не разбирах защо аз трябваше да съм сама... Не разбирах защо аз трябваше да съм силната... Не разбирах защо на никого не му пукаше... Не разбирах защо на поредната родителска среща мама пак я нямаше... Не разбирах защо ми се обаждаше само за две минутки и после пак "Брат ти..."
Не разбирах.
А трябваше! Трябваше да разбера, трябваше да усетя, трябваше да ти бъда опора...
А аз какво бях?! Пречка... тежест... напомняне за ужасите, които си преживял...
Но тогава мислех само за себе си...
Не можех дори да си представя живота без теб. В ...