Samion (Цвети Димчева)
33 17
5.03.2007 г., 12:16 ч.

Изповед 

  Проза
1047 0 7
2 мин за четене

Усмивка от предишен ден...
Но вече знам - не всичко се върти около мен!
Беше хубаво тогава, помниш ли?
Онази слънчева разходка със приятели...

И ти беше там. Завиждах ти. Завиждах ти, защото всички бяха около теб. Защото всички те ограждаха с вниманието си. А аз бях излишната... поредната теглилка, завързана на шията на майка ми. Поне така се чувствах.
Знаех, че на теб ти трябват грижи... знаех, че си болен... знаех, че те боли...
Но, прости ми - не разбирах! Не разбирах защо аз трябваше да съм сама... Не разбирах защо аз трябваше да съм силната... Не разбирах защо на никого не му пукаше... Не разбирах защо на поредната родителска среща мама пак я нямаше... Не разбирах защо ми се обаждаше само за две минутки и после пак "Брат ти..."
Не разбирах.
А трябваше! Трябваше да разбера, трябваше да усетя, трябваше да ти бъда опора...
А аз какво бях?! Пречка... тежест... напомняне за ужасите, които си преживял...
Но тогава мислех само за себе си...
Не можех дори да си представя живота без теб. Винаги в мечтите си аз бях известна и се срещах с мама... не с теб. Но някак си винаги съм знаела, че когато порасна ти ще бъдеш с мен и ако имам нужда от... съвет или каквото и да е друго, ти ще бъдеш точно там, до мен. Усмихнат, дразнещ ме с тази своя позитивност, шут... но с мен. Нямаше как да знам.
Да знам, че всичките тези мечти няма да се сбъднат...
Защото каквото и бъдеще да имам, то няма да е това от представите ми. Защото теб няма да те има... защото теб те няма!
Знам, че сега някой ще ме посочи с пръст и ще ме осъди... Но сега аз не съм същият човек. Та тогава бях едва на единайсет, когато ми отнеха детството и ролята на малкото глезено дете. А после бях едва на петнайсет, когато ми отнеха всяка малка радост в живота и ме запратиха в онази тъмна стая, пазена от демоните на вината. Бях виновна... Чувствах се виновна!
Ами ако бях направила... Ами ако бях казала... Ами ако бях повярвала... Ами ако бях друга!!!
Вината може да убие човек... Не буквално, разбира се. Вината може да го изпразни. Той е жив, дишащ, усмихващ се... но празен! Усмивката вече не е исрена, а насила. Животът вече не е път нагоре, а бездънна пропаст, водеща надолу, към безкрая на самоунищожението!
 
Брат ми, прости ми за всичките грешки! Прости ми за егоизма, прости ми за недоверието и завистта ми! Прости ми, че бях слаба и не бях сестрата, която заслужаваше! Прости ми!
Сега осъзнавам грешките си - а те никак не са малко - но вече е късно.
Късно е да те погледна в очите и да кажа: "Батко, нямаш си и на идея колко много те обичам!".

© Цвети Димчева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Миличка, прегръщам те много силно! Много е трудно, знам...
  • хм.. все едно е моя изповед.. всяка една дума.. всичко..
    боли, да..
  • Страхотно е и да си призная мн плаках на него. Но така е в живота много пъти съжаляваме за казана дума или нещо сторено, но често пъти прекалено късно. И все пак не се чувствай виновна това е минало и по този начин измъчва6 и себе си.ГОРЕ ГЛАВАТА И ДАВАЙ НАПРЕД!!! (колкото и да ти е трудно живота продължава)
  • Потръпнах... и не знам какво да ти кажа... защото какво са думите?!
    Запази обичта в сърцето си и продължи напред... заради него...
  • Аз също се обвинявах...защо не отидох по-рано? Защо не направих това? Разбрах,че не е зависело от мен,а бях на трийсет години,а ти си била дете.Ако знаем какво ще ни се случи...просто не си и предполагала сигурно...Не се измъчвай,не си виновна.
  • Не се осъждай, нямаш вина, дори така да го чувстваш сега...Във всеки ред пулсира задъхана болка. Прости си. Ники отдавна е простил на всички.
  • Никога не е късно да кажеш каквото и да било,да се извиниш,да се изповядаш и помолиш за прошка.Силно е това което си написала и разбирам какво чувстваш,но повярвай ми сега той чете това от някъде и ангелското му същество се разкъсва,защото и той като теб иска да ти каже много неща но не може.
    Не се обвинявай,човек не може да бъде виновен за нещо ако господ е решил да стане така.Болката от загубата му няма да отмине но ти трябва да бъдеш силна и да продължиш напред,зашото това ще е най-милия подарък,който можеш да му направиш!
Предложения
: ??:??