10 дек. 2011 г., 01:39

Изповед на една адвокатка

750 0 0
1 мин за четене

                                      *

- Уморена съм от войни …

Тази седмица край мен свистяха куршуми…

Имаше удари под кръста, по кокалчетата, шамари - в преносен смисъл.

От тях пò боли…

Влязох в директна конфронтация с една съдийка!

От известно време с някои адвокати започна да се държи наставнически!

Даскалица, която не търпи учениците да знаят повече от нея…

Непрекъснато си позволява неуместни забележки…

Така умишлено те лишава от възможността да говориш!

Защитата ти увисва и делото придобива характер какъвто тя желае.

Не издържах…

Казах ù го в прав текст!

Тя ме заплаши с дисциплинарен съд!

Отговорих, че има Инспекторат и Висш съдебен съвет…

Спирам!...

Ставам опасна и вредна за другите…

                                        *

Идва събота и неделя, а не мога да се зарадвам!...

Другата седмица ще бъде още по-тежка.

Надявам се на Божията милост!...

Дано да издържа…

И да се справя… според силите си!

Спирам…

Сега ти говори!

- Продължавай, не трябва спираш! Бог ти е дал трибуна...

- Така реших, по-достойно е да говоря - съвестта да ме съди!

- Трябва да говорим, мълчанието ни стана втора природа...

Сетивата ни се притъпиха…

Мълчанието ги кара да мислят, че са прави…

- Така е…

                                         *

- Във вторник започна постът!

По време на пост изкушенията са по-силни…

Духовната борба става особена и неудържима...

Започнах поста със съпротива срещу Злото!

- Страхът да преодолеем мълчанието е пагубен...

Няма какво да губим, освен свободата да мислим и говорим…

Смисълът на живота е в съпротивата!

Иначе… по-добре да ни няма!

                                          *

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Никола Тенев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...