Изповед на една адвокатка

                                      *

- Уморена съм от войни …

Тази седмица край мен свистяха куршуми…

Имаше удари под кръста, по кокалчетата, шамари - в преносен смисъл.

От тях пò боли…

Влязох в директна конфронтация с една съдийка!

От известно време с някои адвокати започна да се държи наставнически!

Даскалица, която не търпи учениците да знаят повече от нея…

Непрекъснато си позволява неуместни забележки…

Така умишлено те лишава от възможността да говориш!

Защитата ти увисва и делото придобива характер какъвто тя желае.

Не издържах…

Казах ù го в прав текст!

Тя ме заплаши с дисциплинарен съд!

Отговорих, че има Инспекторат и Висш съдебен съвет…

Спирам!...

Ставам опасна и вредна за другите…

                                        *

Идва събота и неделя, а не мога да се зарадвам!...

Другата седмица ще бъде още по-тежка.

Надявам се на Божията милост!...

Дано да издържа…

И да се справя… според силите си!

Спирам…

Сега ти говори!

- Продължавай, не трябва спираш! Бог ти е дал трибуна...

- Така реших, по-достойно е да говоря - съвестта да ме съди!

- Трябва да говорим, мълчанието ни стана втора природа...

Сетивата ни се притъпиха…

Мълчанието ги кара да мислят, че са прави…

- Така е…

                                         *

- Във вторник започна постът!

По време на пост изкушенията са по-силни…

Духовната борба става особена и неудържима...

Започнах поста със съпротива срещу Злото!

- Страхът да преодолеем мълчанието е пагубен...

Няма какво да губим, освен свободата да мислим и говорим…

Смисълът на живота е в съпротивата!

Иначе… по-добре да ни няма!

                                          *