Изповед на една бивша комсомолка
Войната беше свършила отдавна. Гладът, мизерията и смъртта бяха останали далеч в миналото. Ленинград беше почти възстановен от разрушенията. Само на „Невски проспект“ беше останал надписът-предупреждение „При артстрелба тази страна на улицата е опасна“. Млади и стари бързаха по улиците на града. Ежедневието ни караше да забравим по-бързо миналото, макар че раните все още кървяха. Тук-там имаше останали руини, които ни напомняха за жестоката война, която бяхме преживяли. Тя беше лишила много семейства от бащи, братя и сестри. По магазините се появяваха отдавна забравени стоки и предизвикваха километрични опашки, на които стояхме безропотно. Нима можеше без опашки, когато страната изпитваше такива трудности в снабдяването, даже за най-необходимото. Бяхме съзнателни и не роптаехме.
Бях студентка и тази година щях да навърша 18 години. Сталин беше починал само преди година и целият народ още скърбеше и не можеше да си представи живот без вожда, без човека, ...