Усетих прилив на енергия. Няма да лъжа, не знаех как да продължа, или знаех, но го използвах като оправдание. Когато нещата са в застой, не обичам да говоря за тях, какво мога и да кажа. Времето не е в застой, ние сме. Отидох в градската библиотека. Жените там винаги са били мили, особено когато видят младо момиче да се интересува от литература. Всеки път, влизайки там се чувствам като професор, който си е губил дипломата. Надя, рускиня, на около 50, наистина обича работата си. Кара я да се чувства като психолог. Знае вкуса на всички посетители на библиотеката, които и не бяха малко. Представяте ли си една жена да знае какви книги четем, какви демони се въртят в главата ни, не дай си боже да вземеш “11 000 камшика “. Меко казано ще си отворена книга за нея. Насочих се право към нея. Знаеше твърде много тази жена. Интересна личност. Явно мен ме помнеше. Веднага отклони погледа си от книгата, която гледаше втрещена, сякаш чете “ Мълчанието на агнетата” или “Портокал с часовников механизъм “ . Не бих се учудила и да беше така. 
-  Какво ново имаш за мен, Надя? 
-  Скъпа, едно и също, адаптации на класики, дъвчем едни и същи истории по различни начини. – признавам харесвам чувството ѝ за хумор. Делеше хората на книгомани, дървени философи и пияници. Книгоманите са хората страдащи от един куп комплекси, опитвайки се някак вместо да се преборят с тях да хванат “ Братя Карамазови “ и след старателно четене, което евентуално не е помогнало, започнат със сериозна критика. На различни теми. Дори такива необхванати от книгата, просто е важно да се знае, че е прочетена и в гарнитура на това два-три наизустени цитата. Като черешката на тортата. Такива хора, според Надя, са готови да говорят за всяка възможна конспирация, без реално да се интересуват от нея, с цел да не поглеждат останалите към ръцетете им и следите по вените от спринцовка. Дървените философи, е те дори нямат нужда, нито я изпитват, да четат Достоевски, те вече знаят. Или поне така си мислят. Според Надя, този тип хора се разделя на два подтипа. Първият тип дървени философи са като тези, които описах отгоре, втория е по-интересен, затова е по-трагичен. Съставен е от личности, прочели повече книги и от книгоманите, но поради различни причини. Тяхната сила, предполага се да е висша мощ, дадена им от не кой да е, а от самия Господ, е дърдоренето. Не какво да е приказване, а дърдорене. Ако сте късметлии по природа и никога не ви се е налагало да изпитате тръпката, ще ви обясня, по-точно ще преповторя думите на русата рускиня, чиито очи рядко виждам, защото винаги се усмихва и по време на този акт на привидно щастие, очите й се присвиват. Накратко казано, върнете се в първи клас или ако сте твърде млади, представете си родителите в първи клас.  Срещата им с черната дъска, върху която учителите все пишат нещо набързо с тебешир. Но малките деца трудно се контролират. Ядосват даскалите, те евентуално си го връщат с дразнещия шум, който е познат на всички ни. Положението е същото и с дърдорковците. Наистина знаят много неща, но сякаш никога не вникват в тях. Говорят като ходещ сонет. Все едно Шекспир, излязъл на улицата, рецитирайки “Ромео и Жулиета “, в името на световния мир. Едва ли някога ще вникнат в думите на големите автори. В своите собствени също. Пияниците, от друга страна, са душа хора. Чели много, знаещи много, без капка смелост да го признаят. И с право. Твърде много са вниквали в думи. 
-  Всъщност знаеш ли, имам нещо за теб. 
-  Адаптация на Дикенс? 
- Добре дошла в света на “Джаз и цигари “. –  звучеше обещаващо, не се поколебах, грабнах книгата и се прибрах вкъщи.