Усетих прилив на енергия. Няма да лъжа, не знаех как да продължа, или знаех, но го използвах като оправдание. Когато нещата са в застой, не обичам да говоря за тях, какво мога и да кажа. Времето не е в застой, ние сме. Отидох в градската библиотека. Жените там винаги са били мили, особено когато видят младо момиче да се интересува от литература. Всеки път, влизайки там се чувствам като професор, който си е губил дипломата. Надя, рускиня, на около 50, наистина обича работата си. Кара я да се чувства като психолог. Знае вкуса на всички посетители на библиотеката, които и не бяха малко. Представяте ли си една жена да знае какви книги четем, какви демони се въртят в главата ни, не дай си боже да вземеш “11 000 камшика “. Меко казано ще си отворена книга за нея. Насочих се право към нея. Знаеше твърде много тази жена. Интересна личност. Явно мен ме помнеше. Веднага отклони погледа си от книгата, която гледаше втрещена, сякаш чете “ Мълчанието на агнетата” или “Портокал с часовников механизъ ...