Желанието...
Усети кожата гладка и стегната... гърдите се повдигаха с всяко вдишване и издишване. Те също бяха стегнати въпреки... годините и издишванията между тях. Той я огледа, стоейки наблизо, несмеейки да я доближи. Струваше му се твърде далечна, твърде силна, твърде голяма, твърде страшна... въпреки желанието си да я докосне, той продължаваше само да я наблюдава. Представи си, че е зад нея - толкова близо, че чуваше дъха ù, миришещ на вино - свежо и опияняващо. Докосна косите ù - тъмни и чупливи, оплитащи се около раменете ù... Погали очите ù - леко притворени и очакващи... Усети устните с размазано по тях червило, останало като спомен от отминалата вечер... Отвори очи - отново беше твърде далеч... Наблюдаваше я - полузаспала... Обърна се и се втренчи в монитора, щракайки безцелно по клавиатурата. Запали цигара, димът изпълни стаята, смеси се с аромата на парфюма ù и се изниза през малкото прозорче към балкона...Тя се обърна и се намести по-удобно между завивките. Беше приятно топло, но не горещо... Отпи от чашата и се отпусна на стола. Беше само на една ръка разстояние от нея... Наведе се, целуна я леко, за да не го усети, и се отдръпна бързо назад... Искаше да я докосне, да я погали под чаршафите, да я има... но не смееше. Напрежението го стискаше за гърлото и вцепени цялото му тяло. Отвори поредния сайт с картинки и заразглежда... Музиката звучеше тихо, психиделична... Мислеше за нея. Искаше, но не можеше, стремеше се, но не достигаше... Желаеше, но не усещаше... Мислеше, но не чувстваше... Страхуваше се, че ще си тръгне, преди да е пристигнал. Загаси цигарата и легна до нея.. Отпусна се и заспа - леко... Чуваше дишането ù и знаеше, че все още тя е наблизо. Страхуваше се от утринта, когато тя щеше да е отново будна и активна... Когато беше спяща и притихнала, я обичаше...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Белисима Все права защищены
А и не винаги можем и е нужно да разбираме емоцията, всеки преживява по свой си начин нещата.
Благодаря за коментара, Нина! 