Една от най-големите ми мечти е да изкарам шофьорски курс и да взема книжка. Приятелят ми обаче твърди, че тоя град си има и по-сериозни проблеми и всъщност върша едно безкрайно добро дело като не сядам зад волана. Най-малкото спасявам живота на доста хора, които евентуално биха се оказали на пътя ми.
Факт е, че по отношение на автомобилите имам много лоша карма. Веднъж например се наложи с брат ми да пътуваме до София. Крайният резултата беше следния:
1) От Видин до Берковица ни натисна такава мъгла, че на два метра от колата нищо не се виждаше. Брат ми заяви, че откакто се помни като шофьор, такова чудо не е виждал.
2) Два болта изпаднаха от джантата на предна дясна гума. (Пак добре, че не падна и самата джанта.)
3) Двигателят прегря навръх прохода Петрохан.
4) В София нито веднъж за цял ден мотаене не улучихме вярната улица, влетяхме в еднопосочна срещу движението, пресичахме на червено...
5) Глобиха ни за това, че се возим без предпазни колани.
6) Заседнахме в асансьора. (Добре де. ...