За първи път я видях при пристигането си. Ефирно създание, чиято цветна рокля единствено напомняше за присъствието й. Без нея вероятно нямаше да я забележа. Беше слаба, губеща се из пространството. В последствие разбрах, че почти никой не я познава и не я е виждал. Не се изненадах. Трудно е да задържиш погледа си впит в нещо, което ти причинява болка или неудобство, затова просто отвръщаш глава и се опитваш да забравиш, да се престориш,че подобна картина е просто плод на съзнанието. При това грешен...
Не помня точно в кой ден си обещах, че аз ще издържа погледа на болката. Тук дните бяха пълни с меланхолия. Студеният въздух потискаше сетивата и не позволяваше на сутрешния полъх да разгони застоялата се тишина. Дори вятърът беше попаднал в капана на закостенялата, навеки притихнала скука. Тук рядко се говореше, защото шумът беше вечен и миговете тишина се ценяха повече от златото. Когато виковете замлъкваха нещо нежно оживяваше. Можехме да чуем песента на щурците, това беше най-прекрасн ...