15 авг. 2012 г., 10:45

Жените.. 

  Проза » Другие
711 0 0
1 мин за четене

С много жени съм бил в живота си... Всичките: красиви, чувствени, с усет към любовта... Нито една не беше притеснителна и всяка смяташе, че друга като нея няма... С много жени съм бил... Прекалено много... Идваха, отиваха си, някои оставаха за малко повече, други за по-малко, трети изобщо не оставаха. Някои спяха на канапето, гледаха телевизия или се сгушваха уморени в завивките... Но всички те рано или късно си отиваха... Днес бяха красиви, утре привлекателни, после симпатични и накрая, сякаш уловили мислите ми, без да им казвам, си отиваха. Отиваха си и идваха други... Всяка една беше единствена... Но всеки образ с времето избледняваше... Замъгляваше се и се сливаше с безразличието ми... Всички ги обичах, всички съм глезил и задоволявал. Всички са ми били муза и утеха. Много жени... Толкова много... А през цялото време- само една... Тя бе останала в мен от миналото... Образът ù още се надигаше, щом се зададеше сладострастна сцена... Устните ù още ме хапеха до кръв и всеки път, беше една душа с различна плът... Чувствата ù се сменяха, сякаш беше шизофреничка, докосванията ù пареха все едно бе трескава... И винаги беше най-добрата... И никога не закъсняваше да си отиде след последния стон... С много жени съм бил в живота си... Прекалено много... Но тя никога не си отиде...

© Щилияна Бахчеванова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??