Вече се канех да хлопвам кепенците на дюкяна – то и без това хаир няма, ами барем да не си губя времето. Откакто я докараха тази пандемия, бизнесът съвсем залиня и е по-добре да продаваш коприва на зеленчуковия пазар, отколкото да висиш зад тезгяха. В това време се мярна кварталният луд – Гочето, който мъкнеше една двадесетлитрова ПВС туба с вода и я стовари на тезгяха.
- Какво е това, бе приятелю, къде я мъкнеш тази туба?
- За тебе я мъкна – захили се той. - Продавам ти я. Това е „Жива вода“ от аязмото на манастира „Свети Георги“.
- Жива вода?! - шашнах се аз. - И какво да я правя тази жива вода?
- Как какво? Ще я продаваш. В тази пандемия хората мрат като мухи и са петимни за такива автентични продукти. Точно този елексир им трябва и ще я изкупят за нула време, даже още ще искат. Дай сега пет лева, да ни са чисти сметките, че бързам и няма с какво да си купя цигари.
Я виж ти! Луд бил, а се сеща да иска пари за вода.
- Абе ти имаш ли акъл? Кой ще ти я купува тази вода в това сиромашко ...