Вече се канех да хлопвам кепенците на дюкяна – то и без това хаир няма, ами барем да не си губя времето. Откакто я докараха тази пандемия, бизнесът съвсем залиня и е по-добре да продаваш коприва на зеленчуковия пазар, отколкото да висиш зад тезгяха. В това време се мярна кварталният луд – Гочето, който мъкнеше една двадесетлитрова ПВС туба с вода и я стовари на тезгяха.
- Какво е това, бе приятелю, къде я мъкнеш тази туба?
- За тебе я мъкна – захили се той. - Продавам ти я. Това е „Жива вода“ от аязмото на манастира „Свети Георги“.
- Жива вода?! - шашнах се аз. - И какво да я правя тази жива вода?
- Как какво? Ще я продаваш. В тази пандемия хората мрат като мухи и са петимни за такива автентични продукти. Точно този елексир им трябва и ще я изкупят за нула време, даже още ще искат. Дай сега пет лева, да ни са чисти сметките, че бързам и няма с какво да си купя цигари.
Я виж ти! Луд бил, а се сеща да иска пари за вода.
- Абе ти имаш ли акъл? Кой ще ти я купува тази вода в това сиромашко време?
- Ще я купят, ще я купят и на печалба ще излезеш. Дай пет лева!
Е няма как – дадох му пет лева, колкото да се отърва, но зная, че ще продължи да ме сюрпризира и да иска още. Наоколо всички магазинчета и барове го поддържат кой с кафе, кой с цигари, кой с банички, колкото да не умре от глад и той беше доволен от ситуацията. А сега и тази жива вода съвсем усложни работата. Огледах тубата от другата страна и там наистина се мъдреше етикет с надпис на някаква странна „глаголица“ - пишеше „Жива вода“. Сега нямах време да я изхвърлям – отложих за утре, че бързах за уговорка. Чакаха ме едни квартални негодници за поредния турнир по белот в пенсионерския клуб. Още не сколасал да се приготвя и те ти насреща потраква с бастуна баба Таратана от отсрещния блок. Тя отскоро се появи тук – няма и месец и грабна палмата на първенството от кварталните клюкарки. Старецът ѝ на село умрял и синът ѝ я доведе тук, за да подсили агитката пред блока. Няма как – посрещнах я като важен клиент.
- Казвай, бабо Таратано!
- Да даваш бутилка олио, кило шекер и кило фасул, да забъркам чорба, та да има какво да плюскат онези пордоти, като се върнат от работа.
- Готово, бабо Таратано – те ти кило фасул, кило шекер и бутилка олио. Нещо друго ще искаш ли?
- Ми каква е тая „жива вода“, бре бай Рашо?
- Те такава – лековита. Остави я един голям специалист и рече, че лекувала всички болести, включително Ковид.
- Бре, човече Божи, Господ да те поживи! Мчи аз точно такова нещо търся. Защо не се обаждаш по-рано – щях да пукна за едната хубост от тази проклета пан... пандемия. От две седмици една буца ми е заседнала ей тук под лъжичката – кашлям, плюя, пърдам – душа не ми остана. Казвай колко струва килото!
- Ами, бабо Таратано, не ми каза специалистът, ама остави един лев, та барем да има някаква файда от този бизнес.
- Ще има, разбира се, как няма да има. Дай сега два литъра, та да пийна повечко, белким го пресече по-бързо пущината, че ме изяде отвътре!
Напълних една двулитрова бутилка, баба Таратана си я отнесе, а аз хукнах да играя белот с кварталните пияндета. Хич даже нямах намерение да отварям след обед – то се е видяло, че всичко върви на провал, ами по-добре да отскоча до Пилювите дупки, да набера коприва за вечеря; разправят кварталните бабички, че вече дръпнала достатъчно и с малко брашънце става чудесна каша. Наминах само да оставя съобщение на вратата, че следобед няма да работя, но каква беше изненадата ми, когато видях на входа десетина бабички – надвикват се и размахват ПВС бутилки. Такова чудо скоро не беше се случвало – обикновено тичат към Кауфланд вечер след осем часа за дреболии на промоция. Сега какво ги беше насочило към мен, нямах представа. Посрещнаха ме с бурен възторг, размахвайки бутилките. Още не можех да вдяна какво ги беше развълнувало.
- Аз нямах намерение да отварям след обед – обяснявам им. - То и без това влиза в сила забрана, заради тази пандемия.
- Господ да ги убие дано! - Разпищяха се бабичките. - Той този Бойко не знае какво говори – днес едно, утре – друго. Няма никаква забрана. Искаме жива вода!
- Какво? Какво?
Направо се шашнах. Все съм очаквал щуротии от щуравия българин, ама чак до там не съм очаквал. Бях вече съвсем изключил за „живата вода“ на лудото Гоче и те ме шашардисаха.
- Ами казвайте да видим какво искате!
- Как какво? Искаме жива вода – подскочи баба Ставруда. - Дай на мен два литра от най-прясната!
- Те ти два литра бабо Ставрудо. Остави два лева на фирмата!
- Аз искам три литра – нагургушини се баба Корда.
- Те ти на тебе три литра. Жива и здрава да си! Остави три лева!
- Искам два! - писна баба Карамфила.
- Те ти два.
Набързо разпродадох стоката на Гочето, а гледам насам тичат още бабички. Ами сега!?
- А вие какво искате?
- Искаме жива вода! Като сме дърти, баш сега срещу Великден ли да умираме?
- Кой ви каза за тази жива вода?
- Как кой – баба Таратана, разбира се. Ходи из махалата и разправя колко била лековита. Съвсем е оздравяла пущината. Омешила я с ракия, накъркала се и даже пее на терасата.
- Какво пее?
- „Аз мечтая за любов, а съм тъй осамотена“, „Кажи, кажи облаче ле бяло...“ Гракнала и няма спиране.
Ударих се по главата. Сега вече я втасахме. Щом сме минали на любовна вълна, работата е сериозна. Но откъде да им я взема тази жива вода, като не се вижда наоколо Гочето? Е няма смисъл да се тюхкам – те са ме награкали и няма да кандисат. „Жи-ва во-да, жи-ва во-да!..“
- Колко литра искаш, бабо Събо?
- Ами два засега.
Грабнах бутилката и хукнах в другото помещение към чешмата. Готова работа. Те ти два литра.
- Дай два лева, бабо! Евтина и качествена стока. Със здраве да я пиеш!
- Господ да те поживи, бай Рашо!
- Така, така. Чул те Господ! А ти колко искаш – питам следващата.
- И аз два.
Хуквам към чешмата.
- Те ти и на тебе два. Следващата!
- За мен три.
- Те ти на тебе три. Голям късмет извадихте всички с тази жива вода. Направо ще фалира попът.
До обед кварталните бабички се изнизаха – много доволни от обслужването и веднага ударих катинара. В такава ситуация е най-добре да бягам бързо. Отложих и брането на коприва за днес. Не си струва да обикалям кърищата, след като се отвори такъв доходен бизнес. Но работата не е съвсем безобидна. Чудя се дали няма да ме привикат при прокурора да давам обяснения за тази жива вода, ако не дай Боже, умре някоя бабичка. Нямам представа как ще се оправдавам, макар че от илачите е доста по-вероятно да умреш отколкото от водата. Въпреки това реших следващия ден изобщо да не отварям дюкяна, за да си нямам неприятности с властта. И без това тестът ми се оказа положителен и вдигнах температура – явно и мен ме е нагазил този проклет вирус, та ще се чудя как да им обяснявам случилото се, като вземат да ме питат. На всичко отгоре забравих да си налея „жива вода“ от тубата на Гочето, та трябва също да ползвам чешмяна. То е ясно, че накрая ще се появи и прокурорът, дори не е нужно да ми минава котка път. Но не се наложи да отварям дюкяна. Сутринта рано пред блока, където живеех, се бе оформила солидна опашка – предимно индивиди от трета възраст, размахваха ПВС бутилки и ревяха прегракнало: „Жи-ва во-да! Жи-ва во-да!“ Е сега вече ми е спукана работата. От тука няма отърваване. Не ги спря и заключената врата. Навън се чуха удари, вратата поддаде и няколко души изпълниха коридора. Сетих се да викам полиция, но и това се оказа излишно. Полицията довтаса невикана. След малко пантите на вратата изпращяха и в апартамента нахлуха полицаи от местното управление. Изсипаха се пет-шест униформени, а останалите останаха да задържат тълпата.
- Ахаааа – ето го нашият човек, който ще ни спасява от коронавируса – извика захилен някакъв полицейски началник от групата. - Жив бил, а ние се бяхме притеснили. Налага се да ни придружиш, приятелю.
- Какъв е поводът? - сепнах се аз, макар че мартинките ми затрепераха. Май си вкарах беля с тази жива вода.
- Много добре знаеш причината – обяви полицаят тържествено. - Търсим те да даваш обяснение къде укриваш от държавните органи важен стратегически ресурс.
- В какъв смисъл го укривам? Какъв ресурс?
- Как в какъв смисъл? А нещо да си чувал за живата вода?
- Чувал съм и съм чел много приказки по темата.
- Даже се опитваш да се шегуваш – разсмя се полицаят. - Не може така, бе бай Рашо! Властта се чуди как да спаси хората от тази чума, Бойко Борисов се е поболял от грижи, завалията, а ти криеш важни тайни за профилактиката. Не е хуманно от твоя страна. И така – приготви се да даваш обяснения пред лекарската комисия. В интернет вече излезе съобщение за новото българско лекарство, което ще сложи край на пандемията и еуфорията е пълна. В списъка с откривателите фигурират имената на редица изтъкнати учени от БАН, само тебе са забравили да включат, но ние все пак те издирихме. Хората с право се вълнуват – ей на...
- „Жи-ва во-да! Жи-ва во-да!“ - врещяха бабичките в коридора.
© Ради Стефанов Р All rights reserved.